Читать «Мусон» онлайн - страница 87

Хал и останалите били осъдени на каторжен труд по издигане стените на крепостта, където се мъчили цели три години, докато успеят да избягат.

— Значи това е планината, в която е погребан дядо Френсис? — попита Том. — Знаеш ли, къде е гробът му, татко?

— Аболи знае. Той го свали от ешафода през нощта и под звездна светлина го занесъл на тайно място в планината.

Том помълча малко, замислен за празния саркофаг в параклиса на хълма над Хай Уийлд и надписа на него. Досещаше се за плановете на баща си, но сега не бе време да повдига въпроса. Щеше да изчака.

„Серафим“ се изравни с малък скалист остров, който охраняваше устието на залива под надвисналата планина. Гъсти плантации йодни водорасли пълнеха водите около него, а скалистия му бряг гъмжеше от лъскави тюлени. Наричаха го остров Робен — това бе холандската дума за тюлен.

— А сега трябва да сляза долу, за да наблюдавам закотвянето — каза им Хал.

— Кой ще стигне пръв! — викна Дориан и се хвърли към въжетата. Том му даде малка преднина и полетя след него. Петите им се мятаха около въжетата, докато падаха като круши към палубата. Том бързо настигна братчето си, но стисна въжето, намали скоростта си и го остави да тупне с пети, миг преди него.

— Печеля! Печеля! — развика се победоносно момчето.

Том разроши лъскавата му, меденочервена коса.

— Не се фукай! — каза му той и го бутна настрана. После погледна към групичката на носа. Мастър и мисис Бийти бяха там с всичките си дъщери. И Гай при тях. Всички бяха оживени и възбудени, сочеха различни характерни точки на този прочут африкански нос.

— Белият облак, който постоянно виси над платото, се нарича „Покривката“ — осведомяваше останалите Гай. — А онзи малък хълм южно от селището е „Лъвската глава“. Виждате формата му. — Както обикновено, той бе назубрил с подробности навигационните книги.

— Гай, защо не се качиш на главната мачта? — предложи Том незлобливо. — От там се вижда много по-добре.

Гай му хвърли студен поглед.

— Благодаря, но и тук се чувствам прекрасно. — Пристъпи по-близо до Керълайн и понечи да му обърне гръб.

— Няма от какво да те е страх — увери го Том. — Съвсем безопасно е.

Гай се нахвърли върху него:

— Страхливец ли ме наричаш? — В лицето му бе нахлула кръв, а гласът му трепереше от възмущение.

— Не съм казал такова нещо — засмя се Том и се обърна на пети, за да тръгне към руля, — но можеш да го приемеш, както решиш — допълни през рамо той.

Гай гледаше подире му и горчиво чувство на унижение го заля цял. Том бе поставил под съмнение смелостта му и после ей така, просто го бе зарязал, пред цялото семейство Бийти и пред Керълайн. Нещо щракна в съзнанието му и преди да разбере какво прави, той се втурна през палубата.

— Пази се, Том! — изкрещя Дориан, но предупреждението закъсня. Том бе започнал да се обръща, за да посрещне Гай, но той се стовари отгоре му с цялото си нараснало от инерцията тегло, докато противникът стоеше на един крак и полуизвърнат. Ударът запрати Том в лафета на едно оръдие и изкара въздуха от дробовете му.