Читать «Мусон» онлайн - страница 86

— Земя! — прошепна Том.

— Възможно ли е? — попита невярващо Дориан.

— Да! Да! — Гласът на Том изведнъж се извиси. — Земя! — Той се изправи в разлюляния кош и посочи напред с треперещ показалец. — Земя! — закрещя Том. — Земя, ей!

Под него завря и закипя. Всичко живо се юрна по вантите. След миг реите бяха окичени с хора, виснали там като зрели плодове, крясъци и смях огласиха пространството.

Хал Кортни излезе бързо от каютата си, стиснал бронзовия цилиндър на далекогледа под мишница. Закатери се по главната мачта към коша, от който надничаха синовете му, бързо и уверено, без да спре нито за миг. Том с гордост забеляза, че въпреки продължителното катерене, баща му дишаше равномерно.

Вдигна тръбата до окото си и заразглежда синкавия силует в далечината, отделните му гънки и издатини.

— Е, мастър Томас, първият етап от океанското Ви плаване завършва с пълен успех. — Подаде му тръбата. — Какво виждаш? — Клекнал между двете момчета, той обгърна раменете им с ръце.

— Планина! — извика Том. — Голяма планина с равно било.

— Планината Тейбъл! — съгласи се Хал. Том още не си даваше сметка, какво изключително навигаторско постижение бе това. След повече от седемдесет дни без земен ориентир, баща им ги бе извел точно на тридесет и четири градуса южна ширина. — Хубаво я вижте тая земя пред вас! — каза им Хал. Изпита някакво особено силно предчувствие, сякаш завесата, криеща бъдещето, се бе вдигнала за миг пред вътрешния му взор. — Вижте я добре, защото тя е вашата орис.

— И моята ли, татко? — изцвърча Дориан.

— На двама ви. Там ще ви заведе съдбата. — Двете момчета мълчаха, загубили дар слово пред неочаквания изблик на бащата.

Тримата останаха в коша, докато слънцето стигна зенита.

— Днес няма нужда да правим измервания — засмя се Хал. — Можем да оставим това на Нед Тайлър и Алф Уилсън. Ние и така си знаем, къде се намираме, нали?

Слънцето тръгна надолу по небосвода, а „Серафим“ усърдно следваше курса си срещу югоизточния вятър, напредвайки бавно, така че масоподобната планина се надигаше с тържествено величие, докато започна да им се струва, че запълва небето над главите им. Вече можеха да различат белезникави признаци на човешко присъствие в скалистите й поли.

— И ние сме участвали в изграждането на този форт — посочи им ги Хал. — Аболи и Дениъл, и Нед Тайлър, и аз.

— Разкажи ни! — помоли Дориан.

— Чували сте го сто пъти — възрази Хал.

— Няма значение, татко, нека го чуем още веднъж — присъедини се към молбата Том.

И така, седнали в коша на върха на главната мачта, те отново слушаха разказа на баща си, как преди двадесет и пет години целият екипаж на дядовия им кораб бил пленен от холандците и докаран в окови на Добра Надежда. Сър Френсис Кортни бил подложен на мъчения, за да каже къде е скрито съкровището на пленените от него холандски галеони. Когато не проронил и дума въпреки мъченията, понесъл търпеливо най-ужасни и нечовешки изпитания, холандците го изкарали на плаца и пред всички го екзекутирали.