Читать «Мусон» онлайн - страница 85

— Не, татко — прекъсна го Гай, — ти не разбираш. Искам да го предизвикам на дуел с пистолети.

Чертите на Хал изведнъж се вкамениха.

— Що за глупости, Гай? Том е твой брат.

— Мразя го — отговори Гай и гласът му потрепери от чувство.

— Мислил ли си по въпроса, че ако ти го предизвикаш, Том ще избира оръжието? И той с положителност ще избере сабята. Сериозно ли искаш да се изправиш срещу Том със сабя в ръка? Лично аз не бих искал. Аболи направи от него фехтувач, който трудно може да си намери достоен съперник. Ти няма да издържиш и една минута срещу него. Ще те унижи, а може и да те убие — довърши с жестока грубост Хал.

— Не ме интересува. Искам да се бия с него.

Хал загуби самообладание. Удари с длан по писалището така, че мастилницата подскочи и плисна петна върху корабния дневник.

— Стига! Опитах се да разговарям с теб като човек. А сега ти забранявам категорично даже да мислиш по този въпрос. На моя кораб дуели няма да има и с още по-голяма сигурност — не между синовете ми. Ако чуя още една твоя дума по въпроса, ще заповядам да те оковат в трюма и щом стигнем Добра Надежда, ще те върна в Англия. Добре ли ме разбра, момче?

Гай се ужаси от гнева на баща си. Рядко го бе виждал такъв. Все пак, направи още един опит:

— Но, татко…

— Млък! — кресна Хал. — Казах думата си и въпросът е приключен завинаги. Сега се върни към задълженията си при мастър Бийти! Повече глупости не желая да слушам!

28.

С постепенното придвижване на изток, морето променяше както цвета, така и нрава си. Безпосочните и разбъркани водни хълмове на океана постепенно застанаха в дълги редици.

— Вълните на Добра Надежда — каза Нед Тайлър на Том и Дориан, като сочеше напред към мъгливия хоризонт. — Студената вода се среща с топлия въздух на Африка. Някои му казват Носът на Добрата надежда, но за други е Море на мъглите, а пък трети му викат Носът на бурите.

С всеки изминал ден, възбудата на борда нарастваше — толкова време не бяха виждали земя. От далечния континент пристигаха за поздрав първите му пратеници — птиците. Рибари долитаха, подредени в дълги формации, чайки с белоснежна гръд крещяха дрезгаво над тях, малки буревестници докосваха водата с ципести крака.

После забелязаха първите тъмни вълма йодни водорасли, откъртени от крайбрежните скали и донесени навътре от теченията. Огромни пасажи, подобни на сардина, рибки прелитаха над студените зелени води, а цели легиони хлъзгави и лъскави тюлени се радваха на изобилната храна. Когато корабът минаваше край тях, те надигаха глави за да разгледат хората на борда с огромните си воднисти очи.

Сега всяка вечер Хал нареждаше да се събират почти напълно платната, така че корабът едва-едва да пълзи по курса си през пенливата зелена вода. Призори пращаше Том и Дориан горе, за да се убедят, че отпред няма скала или риф, които да разпорят търбуха на кораба. Щом се убедеше, че пътят е чист, Хал заповядваше да се опънат всички платна и корабът се понасяше напред.

В седемдесет и третата утрин след излизане от пристанището на Плимут, Дориан показа на по-големия си брат един облак, който стоеше неподвижно на хоризонта, докато всички останали небесни образувания се премятаха и разтягаха под напора на вятъра. Двете момчета го загледаха, докато в един миг той се размърда, разтвори се и показа под себе си синя маса, права като отрязана със сабя.