Читать «Мусон» онлайн - страница 81

— Татко, с готовност ще приема всяко наказание, което сметнеш, че заслужавам. Но ако кажеш на семейството й, ще я опозориш и ще съсипеш живота й. — В гласа на Том почти не се долавяше вълнение. — Тя не заслужава да й причиним това.

— Съгласен съм с теб — неохотно каза Хал. — Имам ли твърдата ти дума, никога да не правиш опит да останеш насаме с момичето, докато е на борда на този кораб?

— Обещавам! — каза Том и вдигна дясната си ръка.

— Тогава, няма да говорим повече по въпроса и аз няма да кажа нищо на мастър Бийти.

— Благодаря, сър.

Хал почувства удовлетворение, когато видя изражението на сина си, а после трябваше да се прокашля, за да изчисти гърлото си. Извърна се бързо, за да не се налага да продължава разговора.

— Как влезе в погреба?

— Заех ключа от писалището ти — отвърна направо Том.

— Зае ли го? — попита Хал.

— Да, сър. Щях да го върна, когато приключа с това.

— Вече няма да имаш нужда от него, можеш да ми вярваш — строго каза Хал. Том послушно отиде до вратата, бръкна в нишата и извади ключа.

— Заключи вратата — нареди му Хал и когато Том го направи, добави: — Дай го. — Том му го даде.

— Мисля, че за една вечер, това е повече от достатъчно. Отивай да спиш!

— Лека нощ, татко и наистина съжалявам, че ти причиних неприятности.

Хал го гледаше, как изкачва стълбата и се усмихна с печал. Може би трябваше да се отнесе по-строго към тая малка бъркотия, обаче как?

26.

Гай нетърпеливо очакваше скандала, който трябваше да се разрази, след като бе разобличил порочната двойка. Може би баща й щеше да я напердаши като слугиня от миялната, хваната да краде, а майка й и сестрите й щяха да я отвергнат. Изобщо, тя трябваше да бъде отритната от всички, за да остане той едничка нейна утеха.

Представяше си, как идва при него и моли прошка за предателството си спрямо неговата чиста, целомъдрена любов. Оставя се на милостта му и обещава, че ако й прости, ще му доказва, че се е поправила, докато е жива. Тези мисли топлеха душата му и я лекуваха от непоносимата болка, загнездена там от оная първа нощ, когато бе проследил Гай до долната палуба, за да открие цялата гнусотия.

След това си представи, как баща му изправя Том пред целия екипаж и разпорежда да го бичуват, макар че вътре в себе си съзнаваше, че този вариант е малко пресилен, за да разчита на осъществяването му. Но поне можеше да накара Том да моли за прошка мастър и мисис Бийти и да му забрани да разговаря с Керълайн или друг член на семейството й. Том щеше да стане парий на „Серафим“. И може би баща им щеше да го прехвърли на друг кораб, когато стигнат Добра Надежда, за да го върне опозорен в Англия, да страда под тиранията на Черния Били в Хай Уийлд.

С нетърпение очакваше някое от тия неща или пък всичките заедно, да се случат всеки миг. Мъката му ставаше все по-силна — дните си течаха, все едно че нищо страховито не се бе случило и душевните му терзания нямаха никакво значение.

Вярно, в продължение на няколко дни след оная нощ, Керълайн бе мълчалива и затворена, стряскаше се всеки път, когато към каютата на мастър Уолш приближаваха стъпки или от горната палуба се разнесеше високият глас на баща й, а към Том дори не поглеждаше, забила нос в книгите си. Гай забеляза с известно задоволство, че всеки път когато Том се появи на палубата, докато тя е там с майка си и сестрите си, веднага намираше някакво извинение, за да слезе в малката си каюта и да остане там самичка часове наред.