Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 31

Тези командоси бяха облечени в зле скроени цивилни костюми, под които ясно личаха издутините на кобурите. Всички без изключение бяха с тъмна кожа, подозрителни очи и гъсти мустаци. За разлика от войниците, те не се мотаеха пред очите на всички, но присъствието им се усещаше осезателно.

Размерите на животинския център на „ГенСис“ бяха ярко доказателство за успешната дейност на компанията. Вземайки предвид трудностите, съпътстващи био-медицинските експерименти с животни (най-вече маймуни-примати), ръководството на „ГенСис“ бе постъпило мъдро, създавайки своя научно-изследователски институт в Екваториална Африка. Тук никой не го беше грижа за приматите, докато богатите западни страни бяха въвели редица вносно-износни ограничения и цял куп природозащитни организации надаваха вой срещу опитите върху живи животни… В същото време повечето африкански правителства изпитваха остър недостиг от твърда валута и даваха мило и драго за привличането на компания от калибъра на „ГенСис“. Малкото на брой ограничителни за подобна дейност закони бяха пренебрегвани с лекота, а в някои случаи — и отменяни от съответните парламенти. Специално в Екваториална Гвинея се стигна дотам, че всяка намеса в дейността на „ГенСис“ беше обявена за углавно престъпление.

Дейността на компанията се оказа толкова успешна, че само няколко месеца след изграждането на центъра, тя започна да предлага услугите му и на други фирми, действащи в областта на биотехнологиите — най-вече на гигантските фармацевтични конгломерати. Бързият растеж стресна дори собствените икономически експерти на „ГенСис“. Зоната се превърна в невероятен финансов успех.

Кевин паркира до друг автомобил с двойно предаване, собственост на доктор Едуардс. Позна го по лепенката на бронята, на която пишеше ЧОВЕКЪТ Е МАЙМУНА. Слезе и се насочи към двойната остъклена врата, на която имаше табела ВЕТЕРИНАРЕН ЦЕНТЪР. Кабинетът на доктор Едуардс беше току зад нея, а след него се простираха лабораториите.

Посрещна го секретарката Марта Блумър, чийто съпруг беше началник на гаража.

— Доктор Едуардс е в крилото с шимпанзетата — информира го тя.

Кевин смени посоката. Крилото с шимпанзетата беше едно от малкото места в центъра, които познаваше. Бутна втора остъклена врата и тръгна по главния коридор на ветеринарната болница. Всичко тук изглеждаше съвсем като в нормално здравно заведение — служителите бяха облечени в стерилни халати, мнозина от тях носеха стетоскопи, преметнати през врата.

Няколко души му кимнаха, други спряха да го поздравят. Кевин отговаряше сдържано. Не знаеше имената на почти никой от тези хора.

Бутна поредната остъклена врата и се озова в сградата на приматите. Във въздуха се появи едва доловима животинска миризма, до коридора долитаха писъци и вой. Големите клетки за маймуните се намираха зад стени от армирано стъкло. Около тях се въртяха мъже с комбинезони и гумени ботуши, много от тях държаха маркучи в ръце.

Крилото на шимпанзетата се намираше в едно от задните крила на комплекса, почти скрито в буйната джунгла. То също беше на три етажа. Кевин бутна вратата на приземния етаж и веднага отбеляза промяната в звуковата картина. Тук преобладаваха пронизителните писъци.