Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 28

— И той беше в камера 111?

— Да.

— Имаш ли представа по какъв начин би могъл да изчезне този труп, Майк?

— Никаква — въздъхна младежът. — Освен да си е тръгнал сам… — По устните му пробяга бегла усмивка, заменена от очевидно смущение: — Извинявам се… Човек не бива да се шегува с тези неща. Общо погледнато, аз съм объркан колкото всички останали… Единственото, което зная, е, че бяха изнесени два трупа, със съответните документи.

— Не видя повече трупа на Франкони, след като ти го показа Марвин, така ли?

— Не, разбира се. Защо ми е да го гледам повече?

— Прав си — кимна Лори. — Случайно да знаеш къде са шофьорите на катафалките?

— Горе, в столовата. Винаги стоят там…

Тръгнаха към асансьорите. Влязоха в кабината и Лори забеляза, че Джак е готов да заспи прав.

— Изглеждаш уморен — подхвърли тя.

— Нищо чудно, защото наистина съм уморен — отвърна той.

— Защо не се прибереш?

— И тъй и тъй вече съм тук, по-добре да му видя края…

Яркото луминисцентно осветление в столовата ги принуди да присвият очи. Седнали в близост до автомата за закуски, Джеф и Пийт хрупаха чипс и прелистваха вестници. Бяха облечени в сини и доста измачкани работни комбинезони, на ръкавите, на които личаха емблемите на Болнично-клиничната корпорация. Косите и на двамата бяха стегнати в конски опашки. Лори се представи, поясни защо се интересува от изчезналия труп и ги попита дали снощи са забелязали нещо необичайно, особено около докараните от тях трупове.

Шофьорите си размениха кратки погледи, инициативата пое Пийт:

— Моят беше на парчета — рече той.

— Нямах предвид състоянието на труповете — поясни Лори. — Интересува ме нещо необичайно в работната среда. Непознати лица, странни действия…

Пийт отново погледна Джеф, след което поклати глава:

— Нищо. Всичко изглеждаше както обикновено.

— Помните ли в коя камера сложиха вашия труп? — попита Лори.

Пийт се почеса по главата, помълча малко и промърмори:

— Май не…

— Беше ли близо до камера 111?

— Тц — рече Пийт. — По-скоро в обратна посока… Някъде около номер 55. Не помня точно, но можете да проверите в регистъра…

Лори мълчаливо погледна Джеф.

— Моят го сложиха в 28 — рече той. — Помня го, защото съвпада с годините ми…

— Някой от вас да е виждал тялото на Франкони?

Нова размяна на погледи.

— И двамата го видяхме — рече Джеф.

— В колко часа?

— Приблизително по това време…

— При какви обстоятелства стана това? — попита настоятелно Лори. — Обикновено вие не виждате други трупове, с изключение на тези, които превозвате…

— Марк ни разказа за какво става въпрос и отидохме да хвърлим едно око — ей така, от любопитство… Но нищо не сме пипали.

— Беше само за секунда — добави Пийт. — Отворихме вратичката и надникнахме…

— Заедно с Майк?

— Не — поклати глава Пийт. — Той ни каза за коя камера става въпрос.

— А снощи да сте разговоряли с доктор Уошингтън?

— Аха… — кимна Джеф. — С доктор Харпър също…

— Казахте ли на доктор Уошингтън, че сте ходили да гледате трупа?

— Не — поклати глава Джеф.

— Защо?

— Не ни попита… Освен това подозирахме, че това не е наша работа… Искам да кажа, че обикновено не правим такива неща. Този път го направихме по изключение, просто от любопитство…