Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 26

— Нали каза, че умираш за възглавницата си?

— Възглавницата ще почака — тръсна глава Джак. — Мисля, че няма да мръдна на крачка от теб, просто, защото си спомних как са те изкарали оттук в закован ковчег…

— Онова беше друго — отвърна Лори.

— Така ли? — иронично подхвърли Джак. — Нали пак ставаше въпрос за гангстери?

Лори прекрати протестите си, съзнавайки, че в думите му има истина.

Първият човек, когото видяха, беше нощният пазач Карл Новак, който седеше в остъклената си кабина. Любезен мъж с посивели коси и прекалено широка униформа, той играеше на компютъра и вдигна глава едва когато Джак и Лори се изправиха на прага.

— С какво мога да ви помогна? — попита Новак, после позна Лори и се извини. Лори го попита дали знае за изчезването на трупа.

— Разбира се — кимна Новак. — Шефът на охраната Робърт Харпър се обади у дома и беше бесен…

Лори бързо усети, че възрастния човек едва ли ще й каже нещо ново. С лека изненада изслуша становището му, според което нищо особено не беше станало. Тук трупове идват и си отиват всеки Божи ден от годината… Запитан дали се е отклонявал, Новак призна, че на два пъти е отскочил до тоалетната. Но и двата пъти се бавил съвсем малко, като преди това е уведомявал дежурния санитар Майк Пасано…

— А къде се храните? — попита Лори.

— Тук — отвърна Новак и извади от чекмеджето си една пластмасова кутия с капак.

Лори благодари и се оттегли, следвана по петите от Джак.

— Нощем всичко изглежда различно — рече той, докато прекосяваха широкия коридор, който водеше към хладилните камери и залата за аутопсии.

— Без дневната суматоха е малко страшничко — призна Лори. В канцеларията седеше Майк Пасано, наведен над формулярите. Току-що бяха докарали някакъв труп на удавник, открит от катер на Бреговата охрана. Усетил присъствието им, Майк вдигна глава.

Беше младеж на двадесет и няколко години с вид на сицилианец и подчертан лонгайлъндски акцент, дребен и жилав, изпъкнали скули на лицето. Всичко у него беше тъмно — коса, очи, кожа. Макар да го срещаха из патологията всеки ден, нито Джак, нито Лори бяха работили с него.

— Хей, доктори — подвикна той. — За удавника ли сте дошли?

— Не — отвърна Джак.

— Проблем ли има?

— Няма проблем. Просто не е приятен като гледка.

— Искаме да си поговорим за снощи — подхвърли Лори.

— Какво за снощи?

Младата жена повтори въпроса, който беше задала на Карл. Младежът изведнъж почервеня, готов да избухне. Забелязал това, Джак я дръпна навън.

— Спокойно — промърмори той, когато се отдалечиха на безопасно разстояние.

— Но аз не съм ядосана — погледна го с недоумение тя. — Нито пък се държах предизвикателно…

— Съгласен съм — рече той. — Хич ме няма в дипломацията с колегиалните отношения, но това момче явно се впрегна от въпроса… Ако искаме да получим някаква информация от него, ще трябва да пипаме много внимателно…

— Може би си прав — кимна след секунда размисъл Лори. Върнаха се в канцеларията. Лори понечи да каже нещо, но Майк я изпревари:

— За ваше сведение мога да кажа, че доктор Уошингтън ме събуди по телефона рано сутринта, точно във връзка с тази история. Изчете ми едно конско за служебните задължения, макар че си бях свършил работата както трябва. Нямам нищо общо с изчезването на трупа!