Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 25

— Но защо си пъхаш носа във всичко това? — попита Джак. — Защо не оставиш администрацията да се оправя?

— Да речем, че проявявам личен интерес към случая — отвърна Лори, облече палтото си и взе ключовете.

Джак извъртя очи и излезе в антрето.

— Ще си имаш неприятности, Лори! — загрижено рече той. — Помни ми думата!

Лори излезе на площадката, натисна бутона за повикване на асансьора и отправи втренчен поглед към госпожа Енглър, която отново надничаше през открехнатата врата на дома си.

— Тази жена ще ме подлуди! — промърмори вече в кабината тя.

— Не слушаш какво ти говоря! — погледна я обидено Джак.

— Слушам, но няма да се откажа. Убедена съм, че има връзка между тази афера и спречкването ми с предшественика на Франкони. Тези гангстери очевидно си въобразяват, че могат да правят каквото им скимне. И че законите не важат за тях. Помниш ли Поли Черино, за когото Лу спомена сутринта? Той е убил няколко души, само защото не е имал търпение да си изчака реда за трансплантация на роговица! По това можеш да съдиш за морала им. Аз обаче няма да се примиря с това! Не може да идват в моргата и да прибират трупа на човека, когото току-що са убили!

Излязоха на Деветнадесета улица и поеха надолу към Първо авеню. Лори вдигна яката на палтото си. Температурата беше ниска, откъм Ийст Ривър духаше доста студен вятър.

— Какво те кара да мислиш, че зад тази кражба стоят гангстерите? — попита Джак.

— Не е нужно да си ракетен специалист, за да се досетиш — промърмори Лори и вдигна ръка пред едно такси, което профуча покрай тях, без да намалява ход. — Франкони сключи сделка с обвинението и щеше да даде показания срещу фамилията Вакаро, чиито босове явно са изпаднали в ужас. Позната история…

— Добре, убили са го — кимна Джак. — Но защо ще отмъкват трупа?

— Нямам претенции да мисля като гангстер — сви рамене Лори. — Признавам, че нямам представа за какво им е притрябвал трупа. Може би, за да го лишат от достойно погребение, а може би от страх, че аутопсията ще открие улики за убиеца. Не знам и в крайна сметка това не ме интересува…

— А може би трябва да те интересува — подхвърли Джак. — Мисля, че в момента, в който интересът ти към случая стане достояние на фамилията, положението ти ще стане опасно…

— Възможно е — отново сви рамене Лори. — Имам навика да се набутвам между шамарите. Предполагам, че го правя, защото работата е най-важното нещо в живота ми, поне за момента…

— Ето едно свободно такси — рече Джак и по този начин си спести коментара на откровението й. Може би инстинктивно почувства, че тази тема ще го въвлече в по-интимен разговор.

Пътуването до пресечката на Първо авеню и Тридесета улица беше кратко. Лори слезе и изненадано се обърна към Джак, който стори същото.

— Не е нужно да идваш — рече тя.

— Знам, но ще дойда — отвърна той. — Ако още не си забелязала, твоето поведение ме тревожи… — След тези думи се наведе над прозорчето и плати на шофьора.

Тръгнаха между паркираните катафалки и Лори отново настоя да действа сама. В моргата проникнаха през входа откъм Тридесета улица.