Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 23

— Окей — неочаквано лесно се съгласи Джак. — Ще бъда при теб най-много след четиридесет минути. Да взема ли малко вино?

— Добра идея.

Лори беше доволна, тъй като не беше сигурна, че Джак ще приеме поканата й. Излизаха заедно вече почти година, а преди два-три месеца тя си даде сметка, че е влюбена в този човек. Джак обаче не бързаше да премине към следващата фаза на връзката. Тя направи един-два опита в тази посока, но той винаги се затваряше в себе си. Обидена, тя беше реагирала с гняв и в продължение на няколко седмици двамата контактуваха само по служебни въпроси.

Но през последния месец отношенията им бавно се подобриха. Пак започнаха да се срещат извън службата, но този път Лори се зарече да бъде търпелива. Това не беше лесно, особено за жена на тридесет и седем години като нея, която нито за миг не се беше отказала от идеята един ден да бъде съпруга и майка. Но времето течеше с безпощадна бързина.

Скоро вечерята беше готова и Лори се зае с разтребването. За едностайното й жилище тази задача съвсем не беше трудна и се изчерпа с подреждане на книгите по лавиците, събиране медицинските списания на една купчина върху масичката и почистване кутията на Том — шестгодишният й котарак, който продължаваше да бъде див като току-що прибрано от улицата бездомно котенце. Протегна ръка и нагласи литографията на стената, която Том винаги изкривяваше на една страна по време на ежедневната си разходка от лавицата за книги към корниза на прозореца.

После взе един бърз душ, облече джинси и поло с висока яка, след което си сложи и малко грим. Загледа се в бръчиците, които се бяха образували в ъгълчетата на очите й. Не се чувстваше по-стара от времето на дипломирането си в Медицинската академия, но годините вече си личаха.

Джак пристигна точно навреме. Лори надникна през шпионката, но видя само част от широко ухиленото му лице, почти залепено за вратата. Усмихна се на детинското му поведение и започна да се бори с многобройните ключалки, с които бе оборудвала вратата.

— Хайде влизай, шут такъв!

— Исках да съм сигурен, че ще ме познаеш — промърмори Джак. — А това може да стане само ако зърнеш счупения ми резец горе, вляво…

Миг преди да затвори вратата зад гърба му, Лори зърна любопитното лице на съседката си госпожа Енглър, която надничаше да види кой й идва на гости. Направи й гримаса и затвори.

Вечерята мина великолепно. Храната беше без грешка, виното — също, въпреки оправданията на Джак, че в кварталния им магазин не продават скъпи вина, тъй като въртят оборот главно с наливно.

През цялото време Лори трябваше да хапе език, за да поддържа разговора далеч от щекотливите въпроси и най-вече онзи, който засягаше личните им отношения. Винаги беше знаела, че колебанието на Джак произтича от трагичната участ на някогашното му семейство. Преди шест години жена му и двете им дъщери бяха загинали при самолетна катастрофа. Джак й разкри този факт цели седем месеца след като бяха започнали да излизат заедно, но след това забрани да се говори на тази тема. А тя усещаше, че тази загуба е главното препятствие пред задълбочаването на техните отношения. Тази увереност й помагаше да го приема нормално, без чувство на обида. Самият Джак нямаше проблеми да поддържа лек разговор. Беше прекарал една отлична вечер на кварталния баскетболен терен и нямаше нищо против да говори за нея. Шансът го беше събрал в един отбор с Уорън — афроамериканец с внушителни размери, лидер на кварталната банда и безспорно най-добрият играч. Отборът им не загуби през пятата вечер.