Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 139

— Успокой топката, Дейв.

— Виждал съм вашия приятел — каза Симънс, използвайки възможността да отнеме няколко точки от Келсо. — Не знам какво се е случило преди и не ме интересува, но вашият Стив май е много по-умен от вас…

Келсо замахна към Симънс, но Джоди го блокира с рамо.

— Казах „успокой топката“, Дейв! Така няма да стигнем доникъде.

— Правилно — каза Симънс. — Брикман си е изработил малък сладък номер. Не знам колко дълго ще продължи, но всеки ден работа там е един ден по-малко в ямите или някоя друга мръсна, тежка работа. Аз и останалите момчета спечелихме това безплатно пътуване и няма да допуснем някой с жълто под носа да ни създава неприятности.

Келсо избухна:

— Достатъчно! Няма да допусна това да продължи!

Симънс отказа да отстъпи, докато Джоди се бореше с Келсо да го успокои. Той беше по-едър и по-силен, но тя беше бърза и жилава.

— Каз! Махни се от мен, моля те!

Тя се обърна към Симънс.

— Не се тревожи. Ще се оправя с него.

— Добре ще е — каза Симънс и се обърна към вратата. — Иначе до утре на закуска ще е мъртъв.

— Да бе! — изрева Келсо. — Ще видим тая работа. Не се тревожи, взех ти мерника!

Симънс спря и го изгледа.

— Колкото до това, аз и още двадесет и трима взехме вашите. — Подчерта заплахата, като вдигна пръст. — Помисли добре, преди да си легнеш довечера.

Келсо бутна Джоди настрана и отиде до прозореца. И двамата видяха как Симънс пресича двора.

— Не беше много умно от твоя страна, Дейв.

— Да. Една плесница щеше да свърши по-добра работа. А и аз щях да се чувствам по-добре. Шибаният Брикман… — Той я погледна нацупено. — На коя страна си ти все пак?

— На твоя. Но сега не е нито времето, нито мястото за разчистване на сметки. Динките ще се нахвърлят върху нас като побеснели. Обещай ми да не създаваш трудности и да провалиш всичко.

— Може би. — Келсо гледаше мрачно през прозореца; после вдигна рамене — гневът му премина. — Ще видим как ще тръгне. — Тя тръгна към вратата. — Къде отиваш?

— Да поправя няколко моста.

— Да вървят на майната си. Не искам да се унижаваш заради мен. Ако не си готова да ме подкрепиш, просто стой настрана. Става ли?

Джоди стисна устни и преброи до пет, преди да отговори.

— Ти си невъзможен скапаняк… знаеш ли?

Келсо го прие като комплимент.

— Това е част от моя фатален чар. Никой не е стигнал до върха, като се е правил на добър.

— Прав си, по дяволите — имитира го Джоди. — Някой път трябва да ми кажеш как е там горе.

С физическите си характеристики — площ, машини и персонал — Херън Пул не създаваше впечатление на голямо предприятие. Въпреки дейността на Кадилак всичко беше все още на начален етап; експериментален проект, нищо повече. Това се дължеше отчасти на предпазливостта, проявена от страна на Кио Мин-Орота. Неговата оценка за потенциала на Кадилак не се беше променила ни най-малко, но той знаеше, че работата в Херън Пул се наблюдава внимателно от пратеника Хазе-Гава. От докладваното от дългите кучета използване на такъв апарат беше ясно, че само няколко полка летящи коне могат драматично да променят равновесието на силите — една възможност, която не би убегнала от вниманието на шогуна.