Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 135

Майсторът на желязо беше всъщност същият търговец на сушена риба, който беше уредил Клиъруотър да пътува с конвоя до Кари-варан; задачата му сега беше да осигури дискретното й завръщане в островното любовно гнездо на генералния консул.

Три бели превръзки, въоръжени с пръчки, подбраха двамата трекери от джонката и ги отведоха на север през града до един път. Джоди и Келсо, вече без окови, само вързани един за друг с въже около вратовете, вървяха един до друг. Един динк вървеше пред тях, двама други — отзад — ги подкарваха с удари с пръчка винаги, когато не вървяха в крак или започнеха да клюмат; понякога — ако се съдеше по силния им смях — просто за развлечение.

Двамата понасяха стоически всичко. „Само почакайте, приятелчета. Някой ден…“

След бърз преход от тридесет и пет мили стигнаха местоназначението си: Херън Пул, разположен близко до малко земеделско селище на Мара-бара. Ако имаха достъп до картата в пощенската станция, щяха да открият, че са на около двадесет и пет мили на запад от Бостън, на някогашното шосе 20. Районът беше осеян с езера. Най-голямото, което лежеше точно на юг и имаше два острова, беше част от владението на Накане То-Шиба, генералния консул за Ро-дирен и Маса-чуса. По един заобиколен път Клиъруотър беше отнесена до задната врата къщата му.

Докато изминаваха последната миля по прашния път под любопитните погледи на хората, работещи в съседните ниви, Джоди Казан и Дейв Келсо не знаеха нищо за сделката между Мистър Сноу и Яма-Шита за доставка на летящ кон и заговора и контразаговора, които сега бяха в действие. И с изключение на разбирането, че са отделени от другите нарушители, защото можеха да летят, никой не им беше казал къде отиват и защо.

И чак когато и двамата погледнаха почти едновременно нагоре и видяха един планер, чиято форма очевидно беше копие на „Скайхок“, им просветна за какво ще ги използват. Безмоторният самолет, покрит с бяла коприна, оцветена в розово от лъчите на залязващото слънце и с плътен червен кръг на всяко крило, кръжеше почти директно над главите им, след това се спусна рязко и кацна зад сградите отляво на шосето.

Келсо погледна Джоди и вдигна вежди.

— И ти ли мислиш същото като мен?

— Съмнявам се… но адски е сигурно, че не ни домъкнаха чак дотук да метем двора.

— Правилно. Това нещо иска само двигател и двамата с теб можем да се махнем оттук.

Джоди се усмихна.

— Не се пали толкова, Дейв. Ако те имат намерение да ни допуснат близко до тези неща, можеш да си сигурен, че са взели под внимание тази възможност. Те не са идиоти.

— Ние също — каза Келсо.

По едно от онези съвпадения, с които изобилства и животът, и фантазията, Стив също наблюдаваше пускането на планера. Идваше от запад с чанта с поща на гърба — беше хванал шосе 20 в О-сейса — и в момента беше на около три четвърти миля зад Джоди и Келсо. Сърцето му учести ударите си, когато видя планерът да се носи лениво в безоблачното небе и след това да се гмурка към земята. Това беше Херън Пул. Беше стигнал първата си цел.