Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 134

След обичайния пазарлък между капитана на джонката и местния агент се постигна съгласие за обща цена за извозване по Порофи-даниса, подкрепено с чашки саке и безброй любезни усмивки. Корейските чиновници извадиха парите, агентът взе своя дял — който включваше незаконен процент за началника на пристанището и неговия колега в митницата — и когато всичко необходимо беше свършено, пътниците вече можеха да се качат.

Су-шан и Нан-кхе вървяха пред носачите със затворената покрита носилка; Джоди и Келсо, както подобаваше на положението им, завършваха колоната. Носилката беше оставена срещу вратата, водеща към каютите на кърмата — една, от които беше запазена за бялата дама. Прислужниците застанаха от двете страни на вратата да прикрият слизането на Клиъруотър от носилката; след това я последваха вътре. На Джоди и Келсо — които бяха записани като товар — им казаха да седнат на палубата между носа и предния трюм.

Следващите два дни трябваше да носят железа на краката, но пък черпеха известна утеха от факта, че морето беше относително спокойно и можеха да се топлят нощем между балите памук, струпани на десния борд. Спартанската диета от варен ориз и нарязани зеленчуци беше лесна за храносмилане и този път, за разлика от пътуването по Голямото езеро, те успяха да задържат по-голямата част от нея в стомасите си.

Капитанът на джонката спря за кратко на едно малко пристанище, след това се отправи навътре в морето по курс доста на юг от Арон-гирен, преди да завие на северозапад покрай Баро-кирен в протока, някога известен като Роуд Айландски.

Блок Айланд — да използваме старото му име — беше най-източната граница на защитната зона, изградена около Арон-гирен, когато шогунът беше задължен да живее там. Заобикалянето далеч около него означаваше, че те няма да бъдат пресрещнати от нахалните любопитни екипажи на патрулните съдове на шогуна. В случая капитанът на джонката нямаше какво да крие, но и той, и екипът му бяха родени и израсли в Ба-сатана, което означаваше, че са верни главно на фамилията Мин-Орота. Следователно за тях беше въпрос на чест да не допуснат лакеи на То-Йота на борда винаги когато е възможно — едно чувство, споделяно от всички мореплаватели от Ро-дирен и Маса-чуса.

Беше щастлива случайност, че Джоди и Келсо пътуваха с бялата дама. Използвайки момента, когато всички на борда, изглежда, бяха забравили за тях, те се наведоха над перилата и видяха как един майстор на желязо, чиито властнически жестове и богато облекло подсказваха, че е важен човек, отговорен за затворената покрита носилка, нареди на четирима яки носачи да я отнесат. Джоди не преставаше да се учудва на огромните размери и тегло на товарите, които носеха някои от тях, като, за да ги закрепят, ги връзваха и с лента през челата си. Не беше учудващо, че всичките бяха кривокраки.