Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 132

След като човек започнеше да разнищва въпроса, цялата концепция определено започваше да изглежда несигурна. А това беше опасно, защото поставяше въпроса за историческото основание Първото семейство да претендира, че трекерите са предопределени да населят земята и да бъдат единствени господари на цялата повърхност.

Да… някой някъде трябваше да обясни много неща.

Делауер маркираше източната граница на владението Мицу-Биши. След като пресечеш реката, се оказваш в Нио-джасай. Някога територията заедно с Арон-гирен принадлежала на Да-Тсуни, но след падането в ръцете на То-Йота те били лишени от собственост. Като резултат от тази победа семейството на шогуна сега притежаваше земя, простираща се от Сейнт Лорънс при Квебек до нос Чарлз при устието на залива Часапийк. Останките от Да-Тсуни — желанието им за реванш бе неутрализирано чрез брачни връзки с новото управляващо семейство — сега заемаха владение, отрязано от девствените гористи хълмове на югозападната граница.

Когато фериботът спря, покритата затворена носилка беше натоварена на количка с две колела, която можеше да се наеме за тази цел заедно с двама души за прътите отпред и отзад. Домашните прислужнички и корейските чиновници пътуваха с открити колички — по-нисък клас джинрикша, без тапицирани седалки и луксозни оси с пружина. Джоди и Келсо естествено вървяха пеша.

Намираха се на западния край на шосето от четиридесет и четири мили, което вървеше почти по права линия през сладко миришещи гори от бор и бял кедър и през блата, покрити с червени боровинки. Малката група направи почивка в една пощенска станция на около тридесет мили по пътя, при която двамата нарушители получиха първата си храна за деня. Това стана с разрешението на бялата дама, чиято покрита носилка беше вдигната от колелата и пренесена в стаята й така, че да може да слезе, защитена от любопитни очи.

Стигнаха края на пътя късно следобед на следващия ден. Широките плажове, простиращи се далеч на север и на юг, бяха защитени от разбиващите се вълни от верига пясъчни наноси и разпръснати островчета. Малкото дървета, успели да оцелеят, бяха нещастна гледка — с изкривени стебла и осакатени клони. Това свидетелстваше за жестоките зимни бури, идващи от Източно море.

Един подвижен дървен мост свързваше сушата с големия остров Атиран-тикасита. Между руините на сгради отпреди Холокоста, чиито забулени, засипани с пясък форми не даваха никакво указание за техните предишни функции, беше издигнато рибарско селище с покрито пристанище. Поколенията мародери, населявали острова преди пристигането на майсторите на желязо, отдавна бяха ограбили от срутените постройки всичко полезно.

От пясъка зад селото като счупени ребра на полузарити динозаври се подаваха редици вкаменели дънери. Изгнилите дървени пътеки, които бяха поддържали някога, също отдавна бяха изчезнали — изгорени в огньовете за готвене и топлене на мръзнещите крайници на сивите фантоми, които бяха намерили душевна и физическа сила да оцелеят през неизброимите години, известни на мютите като Големия леден мрак.