Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 131

Келсо беше един от хората, помогнали да я изровят. Оттогава се бяха случили много неща. Тя беше станала ренегат по силата на обстоятелствата, не по собствена воля, но преживяното на повърхността беше събудило в нея нови чувства, които я бяха разтревожили и объркали. Повторната й среща с Брикман не беше помогнала. Тя беше направила всичко, което можеше, за да спаси живота на бившия си подчинен, а после — по дяволите! — той си беше изрисувал тялото, беше си сплел косата и се беше облякъл в мютски костюм, украсен с камъчета! Спорът, който бяха имали по този въпрос и по някои други, особено за начина, по който Първото семейство поддържаше контрол върху федерацията Амтрак, все още я тревожеше.

Джоди беше чула много, което, изглежда, имаше смисъл — но колко от чутото беше вярно? Брикман беше отхвърлил обвиненията й и я беше помолил да му вярва. Как можеше да вярва на трекер, който е избрал да спи с врага, вместо с хората от своя вид?

Но тогава… на кого можеше да вярва?

Според Първото семейство мютите бяха отровили въздуха с присъствието си. Затова всички те трябваше да бъдат избити — и въздухът отново да стане безопасен за дишане. Но как стоеше въпросът с майсторите на желязо? Техният свят може да не беше свят на високите технологии, но те бяха високо организирани, трудолюбиви и изобретателни и съвсем очевидно различна раса от мютите. И много по-опасни. Откъде бяха дошли? Фактът, че живеят на повърхността на земята, значеше ли, че те също отравят въздуха с присъствието си? Ако беше така, това означаваше, че те са следващите, които трябва да бъдат унищожени в битката за Света със синьото небе. Тогава защо нищо не се споменаваше за тях в публичните архиви? Първото семейство сигурно знаеше за тях. Семейството знаеше всичко, което трябва да се знае.

Преди да бъде пометена от борда на „Дамата“ и да падне в огненото кълбо и след това почти да бъде удавена от пороя, всичко беше съвсем просто. Светът беше ясно разделен на „ние“ и „те“ — трекери и мюти. Човек знаеше кой е врагът и защо трябва да прави онова, което Семейството иска от него. Но присъствието на майсторите на желязо внасяше объркване; нарушаваше жестоката симетрия. Добре, те можеше да са дребни човечета с плоски лица, но едва ли биха могли да се категоризират като полухора. Те бяха по средата между тези две категории. И това правеше цялата ситуация съвсем различна. Защото ако имаше трета раса, тогава някъде можеше да има и четвърта, и пета, които можеха да имат претенции за място под слънцето.

Как би реагирала Федерацията, ако тези други човешки същества се окажеха по-напред в еволюционно и технологическо отношение от майсторите на желязо?

Мютите бяха лесни за класифициране — те бяха обречени да са изкупителна жертва — но какво всъщност означаваше думата „полухора“? Кой определяше критериите — и откъде знаеха те къде да теглят чертата?