Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 130

Въоръжени с необходимите паспорти за себе си и за робите, двамата чиновници подкараха Джоди и Келсо към ферибота, който прекосяваше извиващата се като змия покрай източния край на града река и продължаваше на юг към открито море.

Докато чакаха на кея, двамата трекери станаха свидетели на вече позната гледка — пристигането на покрита носилка със загадъчната жена с бяла маска и нейните две дребни прислужнички, които като тях се бяха присъединили към конвоя при неговото сформиране в Пи-саба. По средата на пътуването една банда на коне беше нападнала конвоя и бе отвлякла бялата дама и двете прислужнички като част от плячката. Похитителите обаче очевидно бързо се бяха смилили и ги бяха пуснали, защото и трите към края на следващия ден бяха настигнали конвоя в Мидири-тана.

Понеже не знаеха езика на майсторите на желязо, Джоди и Келсо не можеха да разберат какво става — освен онова, което виждаха с очите си. И тъй като, изглежда, никой не можеше да го обясни на бейсик, те трябваше да се досещат какво означава всичко това — и дали има някаква връзка с онова, което бе последвало. Защото яростното нападение от близо сто ронини, в което бяха убити шепа колари и пътници, не беше краят на тревогите и отклоненията от маршрута. Сутринта, след като отвлеченото трио се беше присъединило към конвоя, неговото придвижване отново беше забавено заради откриването на три трупа — един от тях на самурай — на територията на пощенската станция.

За майсторите на желязо убийството на самурай беше сериозно престъпление. Минути след подаване на тревогата група държавни служители нахлу в станцията и се започна бясно разследване. За нетренираното ухо гласовете им звучаха като пронизително грачене на ято свраки, подплашени от връхлитащ ястреб.

Персоналът и пътниците бяха разпитани; стаите и багажът бяха претърсени; мястото на убийството бе проверено за следи. Джоди и Келсо зърнаха труповете, когато ги носеха от една пристройка към главната постройка. Тях не ги разпитваха — бяха прекарали нощта по обичайния начин: под една каруца, с крака, завързани за колелата, и не можеха да бъдат заподозрени. Накрая, след като документите на всички бяха прегледани внимателно за стотен път, конвоят беше пуснат да продължи.

По воловете, теглещи каруците, се сипеха удари с камшици, мушкаха ги с остени, за да се навакса изоставането, но усилията на изпотените каруцари бяха безрезултатни. С недоволно мучене животните неохотно забързваха, но само след петдесетина метра се връщаха към предишния си ход. И всичко започваше отново.

Джоди се чудеше каква ли е съдбата на другите заловени от мютите ренегати от групата на Малоун — и особено какво е станало с Медицинската шапка, който се беше погрижил за нея, след като тримата нарушители от групата на Малоун я бяха намерили полузарита в тинята на река Нау енд Ден.