Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 209

— Научих за проклятието в нощта след смъртта на Дондо. Каза ми конярят Умегат — който не е никакъв коняр, между другото, а свещен от ордена на Копелето, и светецът, чрез който се осъществяваше чудото на менажерията, предпазващо Орико.

Очите на Бетриз се разшириха.

— О. Аз… беше ми симпатичен. Как е той?

Казарил разклати ръка в жест, който казваше „горе-долу“.

— Зле. Още е в безсъзнание. И по-лошо, той… — Казарил преглътна, „Започва се“… — спрял е да свети.

— Спрял да свети? — повтори Изел. — Не знаех, че е започвал.

— Да. Знам. Вие не можете да го видите. Има… нещо, което не ви казах за убийството на Дондо. — Пое си дъх. — Аз принесох в жертва гарван и плъх и отправих молитва към Копелето за смъртта на Дондо.

— Подозирах аз нещо такова — изсумтя Бетриз.

— Да, но… онова, което не знаете, е, че молитвата ми беше чута. Трябваше да умра онази нощ, в кулата на Фонса. Но нечии други молитви са се намесили. Изелините, мисля. — Той кимна към царевната.

Устните й се разтвориха, а ръката й литна към гърдите.

— Аз се молих на Дъщерята да ме спаси от Дондо!

— Молили сте се — и Дъщерята спаси мен. — После добави жално: — Но, както се оказа, не ме е спасила от Дондо. Помните ли как на погребението му всички богове отказаха да дадат знак, че са приели душата му?

— Да, което значи, че е низвергнат, прокълнат, заточен на този свят — каза Изел. — Половината придворни се уплашиха, че може да беснее някъде на воля из Кардегос, и се окичиха от главата до петите с талисмани срещу него.

— Че е в Кардегос, в Кардегос е. Но не е на свобода. Повечето отхвърлени призраци са приковани към местата, където ги е настигнала смъртта. Дондо е прикован към убиеца си. — Затвори очи, неспособен да посесе гледката на пребледняващите им лица. — Нали знаете за тумора ми? Не е тумор. Или, по-право, не е само тумор. Душата на Дондо е заключена в тялото ми. Заедно с демона на смъртта, очевидно, но демонът поне си мълчи. За разлика от Дондо. Крещи ми, нощем. Както и да е. — Той отвори отново очи, макар още да не смееше да погледне към двете млади жени. — Цялата тази… свещена активност ми даде нещо като вътрешно зрение. Умегат също го има… една жена от ордена на Майката в града също го има, макар и по-слабо… и аз го имам. Умегат излъчва — излъчваше — бяло сияние. Акушерката Клара сияе в бледозелено. И двамата твърдят, че моето сияние е най-вече в бяло и синьо, цялото ври и кипи. — Най-накрая той се насили да вдигне глава и да срещне погледа на Изел. — Освен това мога да видя проклятието на Орико като тъмна сянка. Изел, чуйте ме, това е важно. Мисля, че Сара не го знае. Сянката не е засегнала само Орико. Имате я и вие с Теидез. Изглежда, всички потомци на Фонса са омърсени от това черно нещо.