Читать «Адвокатът» онлайн - страница 8

— Мога — съгласявам се аз.

— Чувал ли си за тая жена? — пита той.

Поклащам глава.

— Не, но аз съм нов по тия места.

— Доколкото разбрах, тя е известна и извън Сан Диего казва Джона. — Вдигала шум в национален мащаб.

— Не съм я срещал. Но и не работя в областта на семейното право.

— Приказките на адвоката излязоха… как му се викаше?

Джона търси думата, но не може да се сети.

— Пророчески? — подсказва Хари.

Джона подпира ръка върху бастуна и щраква с пръсти.

— Точно така. Бяхме взели всички предпазни мерки. Водехме Манди с кола на училище и пак така я прибирахме. Никъде не ходехме пеш. Заръчахме на учителите да я пускат извън училището единствено с мен или Мери. Само едно не съобразихме — че ще стане в собствения ни дом. Преди четири дни имах час при лекаря. Мери ме откара дотам.

— Ами Аманда? — пита Хари.

— Извикахме едно момиче на двайсет и една-две да я гледа. Много пъти ни е помагала. Казах си: какво толкова може да стане? Съдебното заседание беше насрочено за петък. Адвокатът твърдеше, че има добри шансове да променим условията за свиждане и всичко да става само у нас, в наше присъствие. Но дъщеря ми сигурно е дебнела отвън. Десет минути след като потегляме, тя изниква на входа. Сама е и иска да види Манди. Гледачката отговаря, че има най-строги указания да не пуска никого. Дъщеря ми обаче е надарена комедиантка. Казва на черното бяло, усмихва ти се срамежливо и в деветдесет процента от случаите приемаш всичко за чиста монета. Дошла е съвсем спокойна, любезна, добре облечена. Казва на гледачката, че е пътувала през целия град, за да каже на Аманда какъв подарък била подготвила за баба й. Всъщност до рождения ден на Мери има още осем месеца. Но гледачката не знае това и се чуди как да постъпи. Пак повтаря каквото й е наредено. Джесика проявява пълно разбиране. Нали я знаеш старата песен. „В никакъв случай не бих желала да ви създавам неприятности. По корем се влачих дотук, а вие не давате да зърна детето си.“ Добре де, няма проблеми. И момичето я пуска да влезе. Джесика моли за чаша кафе. Гледачката отива в кухнята. Бави се там три минути. — Джона вдига три пръста. — Само толкова. Когато се върнала в хола, вече нямало и помен от Джесика и Аманда. Надникнала през прозореца тъкмо навреме, за да види как някаква кола се отдалечава по отклонението с бясна скорост. Карал я мъж. До него седял още един. На задната седалка имало два силуета.