Читать «Адвокатът» онлайн - страница 10

Поглеждам Хари. В момента най-голямата ми грижа е дали ще си заслужа хонорара.

— Не мога да се обвържа — казвам аз. — Наистина няма никакви правни основания. Освен нарушаването на съдебното решение.

— Тогава започни с него — казва той.

— Нямаме конкретни доказателства, че онази Золанда Суейд е замесена.

— Знаеш, че е замесена. И аз знам.

— Това не е доказателство — възразявам аз.

— Дошла е в къщата. Заплашвала ги е.

— Да, това може да мине — отстъпвам аз. — Но тя ще отрича, а срещу нея е само Джона.

— И аз бях там — обажда се Мери.

— Да. Не забравяй Мери — казва Хари. Вече всички са се обединили срещу мен. — Можем да проучим случая — добавя той. — Поне това можем да направим.

Джона е отчаян, а сега си намира съюзник. Всеки, който не познава Хари, би се изкушил да каже, че прави това от алчност. Но аз го познавам. Той е мека душа. Вижда моралната страна на проблема. Дори Джона да нямаше пукната пара, Хари пак би ме подтикнал да нападнем поредната вятърна мелница. Богатството на Джона просто облекчава нещата.

— Можем да го проучим — казвам накрая аз.

Наоколо грейват усмивки, раздава се пухтене и бликва облак тютюнев дим.

2

Спокоен съботен следобед. Мия чинии на мивката. През прозореца виждам Сюзан и момичетата на дворчето край басейна.

Коронадо е остров само в колективните копнежи на своите жители. Със Сан Диего го свързва дъгата на огромен мост, срещу който местните хора се бориха години наред и който днес минава над пристанището на изток. На юг десеткилометрова пясъчна ивица, известна под името Силвър Странд, се простира покрай океана към селищата около Саут Бей и мексиканската граница.

Ние със Сара се присъединихме към тия бегълци от двайсет и първи век.

Къщата ни не е голяма. Намира се на Джей Авеню, недалеч от Аламеда — малка едноетажна къщичка със старомоден покрив, варосани стени и малки прозорчета отвсякъде. Място, което и двамата със Сара можем да наречем „дом“. Мъчим се да възстановим това забравено чувство в един непознат нов град и без Ники.

Къщата се намира в дъното на двора, отделен от улицата с висока ограда, по която зеленеят пълзящи растения. Има бял пилон с американското знаме. Тъкмо той привлече вниманието на Сара. Аз пък се поблазних от усамотението зад високата ограда.

На юг къщите са по-големи и по-скъпи, част от тях напомнят имения, докато стигнеш до Оушън Булевард, където започват богаташките резиденции. Няколко пресечки по-нататък е „Дел Коронадо“, прославен от Мерлин Монро като флоридски хотел във филма „Някои го предпочитат горещо“. И днес си е все тъй горещо, само че е много скъпо.

Купихме бунгалото, защото Сара реши, че е симпатично, и защото басейнът й хареса. Той е с неправилна форма, съвсем малък.

Днес по-малък от него е само банският костюм на Сюзан, който едва би стигнал за превръзка върху окото на някой пират. Тя се изтяга на шезлонг в другия край на басейна, отпива чай с лед от висока чаша и чете. Сюзан е страстна читателка. До обяд видя сметката на сутрешния вестник, а сега прелиства някакви служебни документи. Не може да живее без работа.