Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 477

Стигнаха до страничния вход към кабинета на принца, Джими почука и вратата се отвори. Сравнени с тясното пространство в Даркмоор, служебните помещения тук бяха просторни. Книгите и свитъците, които баща им бе наредил да бъдат изнесени на безопасно място, се бяха върнали на местата си по рафтовете и в раклите. Малар тъкмо връчваше на един от слугите цял куп документи.

— Помагаме ли? — попита го Джими.

— Всеки с каквото може — отвърна слугата.

Двамата влязоха в частния кабинет на принца. Патрик вдигна очи — до бюрото му стоеше херцог Браян Сълдънски — и кимна на братята.

— Господа, позволете ми най-напред отново да изразя съболезнованията си по повод смъртта на вашия баща — каза Патрик. — Загубата му е не само за неговото семейство, но и за цялото Кралство. — Огледа стаята, сякаш търсеше нещо. — Имам чувството, че всеки момент ще се появи. Чак сега си давам пълна сметка колко много съм разчитал на съветите му.

Патрик въздъхна и продължи:

— Но, както винаги, налага се да продължим. Чакат ни неотложни дела. Лорд Сълдън ще действа като мой съветник, докато кралят не реши, че е уместно да назначи нов херцог в Крондор. — Погледна Джими и добави: — Познавам те достатъчно добре, за да знам, че не очакваш поста.

Джими поклати глава.

— След десет години — може би, но сега не.

Патрик кимна.

— Добре, защото си ни необходим извън Крондор.

— Къде, ваше височество?

— Трябва ми доверен човек, който да държи Дуко под око. Ти, изглежда, се разбираш добре с него, а на мен ми е нужен някой, който да го държи изкъсо.

Джими сведе глава и каза:

— На вашите заповеди, ваше височество.

— Ще изпратя съобщение до баща си, Джими. Смятай, че ще приеме предложението ми ти да наследиш баща си като граф на Венкар.

— Благодаря, ваше височество. — Венкар беше мястото, където бяха отраснали. Като много други имения на първоначалното островно кралство на Риланон, според континенталните мерки то беше малко. Едва стотина акра земя, с малка рекичка, ливади и пасища. Селяните арендатори бяха престанали да обработват земята още преди столетия, когато Риланон бе разширил териториите си на континента. Но въпреки скромните си размери, Венкар беше едно от най-красивите имения в Кралството. Дядо им го беше уредил за Арута, след като старият граф на Венкар беше умрял, без да остави наследници. Джими се беше родил в двореца, както и сестра му, но още като бебе го бяха преместили в имението. Даш се беше родил там — това беше родният му дом.

— Тъй че ако баща ми не ми отговори, че съм идиот, ти вече си граф Джеймс.

— Благодарен съм на ваше височество — отвърна Джими.

— А за теб, Даш, имам специална работа — каза Патрик.

— Да, ваше височество?

— Тук в Крондор имаме един проблем. Армията е на север, а мечовете на Дуко са долу на юг. Аз разполагам с дворцовата гвардия и това е всичко. Градът се връща към нормалния си живот, но гъмжи от бандити и разбойници, главорези и крадци. Трябва ми някой, който да въведе ред. Като премислям всички, с които разполагам, ти имаш най-голям усет. Ето защо те назначавам за шериф на Крондор. Докато не изградим истинска градска стража и полицейска служба, законът в града си ти. Наеми когото можеш, но дръж града под контрол, докато не свършат войните.