Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 476

— Помниш ли как изглеждаше замъкът преди? — попита Даш.

— Знаеш ли, тъкмо си мислех същото — отвърна Джими. — Проклет да съм, обаче не помня.

— Патрик е наредил старите бойни знамена в залата на принца да бъдат възстановени.

— Не е същото — каза Джими, — но разбирам причината.

Стигнаха до стаята на Джими и влязоха. Поседяха мълчаливо, после Даш промълви:

— Ще се побъркам. — И се разплака.

Очите на Джими също се насълзиха.

— Знам. Що за глупост беше това? Да тръгне да го убият.

— Написа ли на мама и лелите?

— Още не. Ще го направя довечера. Още не знам какво да им пиша.

— Пиши им, че е загинал храбро. За краля и родината.

— Слаба утеха — каза Джими.

Даш изтри очи и каза:

— Трябваше да отиде.

— Не, не трябваше.

— Трябваше — повтори Даш. — Целият му живот мина в сянката на дядо и на човека, чието име носеше.

Джими също изтри очите си с опакото на ръката.

— Историята ще признае само един Арута Крондорски. — Въздъхна. — Татко сигурно ще бъде отбелязан някъде съвсем бегло. Мъжът, наречен на името на велик принц, управлявал Риланон и Крондор. Нищо повече ли няма да остане за него от това?

— Само за онези, които го познаваха и обичаха.

На вратата се почука и Джими стана. Отвори и завари застаналия зад нея Малар Енарес — държеше поднос с бутилка бренди и две кристални чаши.

Джими отстъпи встрани, за да пусне слугата да влезе. Малар постави подноса на масата и каза:

— Искам да изразя най-дълбоките си съболезнования, млади господа. Макар да нямах удоволствието да познавам изтъкнатия ви баща, не съм чувал за него нищо, което да не е достойно за почит.

— Благодаря — каза Джими.

Даш взе бутилката и наля. Малар излезе. Даш подаде едната чаша на брат си, вдигна своята и промълви:

— За татко.

— За татко — повтори Джими. Отпиха мълчаливо.

След минута Джими каза:

— Знам как се е чувствал татко.

— Как? — попита Даш.

— Колкото и да съм добър, колкото и високо да се издигна, ще има само един Джеймс Крондорски.

— Само един Джими Ръчицата — съгласи се Даш.

— Но пък дядо щеше да ни каже, че това няма нищо общо със славата.

— Макар че тя му харесваше — каза Даш.

— Съгласен съм — отвърна Джими. — Но той си я е спечелил с това, че е бил адски добър във всичко, което е правил. Не се е стремил на всяка цена да стане най-дяволски умният благородник в историята.

— Може би точно това е знаел татко от самото начало. Виждаш ли, въпросът е просто да си свършиш работата и да оставиш на историята да решава каквото има да решава.

— Сигурно си прав. Е, време е да отидем в кабинета на Патрик и да видим какво ще реши.

Даш стана и оправи туниката си.

— Смяташ ли, че ще те направи херцог на Крондор? Ти си по-големият син все пак.

Джими се засмя.

— Едва ли. Ще предпочете някой с по-голям опит в службата. И кралят също.

Даш отвори вратата.

— Ти си само с две години по-млад от Патрик, Джими.

— Точно затова Боррик ще иска някой по-възрастен и по-мъдър в Крондор — каза Джими. — Ако татко беше херцог на Крудий или Ябон, най-вероятно аз щях да се окажа на гребена на вълната, с някой силен кралски съветник на първия кораб на запад, но Крондор? Не, тук има да се върши твърде много работа и възможните грешки са твърде много. — Тръгна по коридора и добави: — Освен това главоболията са твърде много.