Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 475

Катафалката се скри зад конюшните и принц Патрик каза:

— Цялата нация скърби за загубата на херцог Арута. След малко благоволете да се явите на дворцовия ми съвет. — Кимна към отсрещната страна на двора, където стоеше Франси с баща си, обърна се и се заизкачва по широките каменни стъпала. Щом принцът се скри, тълпата благородници се разпръсна.

Джими вдиша дълбоко и махна на Даш да го последва. Тръгнаха след катафалката и заобиколиха централната част на двореца. Един погребален агент надзираваше свалянето на тленните останки. Двама войници грижливо свалиха тялото на херцог Арута, увито от глава до пети в лен, намерен от някого в Сарт. Погребалният агент се обърна към Джими и каза:

— Вие сте синът на лорд Арута, нали?

Джими кимна и посочи и Даш.

Погребалният агент си придаде състрадателна физиономия.

— Цялата нация скърби заедно с вас, млади господа. Как бихте искали да се погребат тленните останки на баща ви?

Джими погледна Даш и каза:

— Аз… никога…

— Как е прието? — попита Даш.

— Като херцог на Крондор, баща ви е удостоен да бъде погребан в дворцовата гробница. Като граф Венкар има право на вечен покой в двореца в Риланон. Или ако имате фамилни имения…

Джими погледна смълчалия се Даш, после каза:

— Фамилните имения са този град. Но баща ми е роден и израснал в Риланон. Това винаги е било неговият дом. Върнете го там.

— Както желаете.

Даш сложи ръка на рамото на Джими и каза:

— Хайде да пийнем нещо.

— Само по едно. След час трябва да сме при принца. След това ще се напием в памет на татко.

Даш кимна и двамата тръгнаха обратно към главния вход на двореца.

Пред входа стоеше Малар Енарес.

— Моите съболезнования — каза той и се поклони.

Слугата от Долината на сънищата беше намерил сто начина да бъде полезен в двореца. Когато Джими се беше върнал, очаквайки да го завари все още под стража, го беше досмешало и същевременно изненадало, защото го завари да шета из щаба на Дуко. Беше се оказал истинско чудо, станеше ли дума за организиране, почистване и поддържане на реда. Отново се беше лепнал за Джими, след като Дуко замина на юг да поеме командването на Южните окрайнини и да надзирава укрепленията по кешийската граница.

Малар влезе след братята и попита:

— Мога ли да направя нещо за вас, млади благородия?

— Ако можеш да донесеш бутилка хубаво бренди, ще съм ти благодарен — каза Джими.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна Малар и тръгна нанякъде.

Даш и Джими тръгнаха по дългите дворцови коридори, вече възстановени почти до състоянието отпреди разрушаването на Крондор. Из палата продължаваха да щъкат работници и слуги — сменяха дървенията на прозорци и врати, наместваха плочки или окачваха пана. Най-задните стълбища към горните етажи все още се нуждаеха от ремонт, но последните напукани камъни бяха махнати и заменени със зидария, а саждите и следите от пожара бяха изтрити.