Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 473

Ерик и хората му поеха на изток и вместо да завият обратно по Кралския път, където той обръщаше на юг, тръгнаха по един по-тесен път, водещ нагоре в планинските възвишения. Над тези от тях, които надвисваха над брега, се намираше абатството на Сарт, някогашното хранилище на най-голямата библиотека на Мидкемия.

Конете бяха изтощени, но Ерик пришпори своя — изгаряше от нетърпение да разбере дали Арута и Субаи са успели, или въоръжената сила горе е готова да удари Сарт. Успехът им при овладяването на южния край от владенията на Фадавах беше толкова голям, че Ерик беше сигурен, че трябва да е станало нещо ужасно.

Щом приближиха билото, чуха отвътре кънтеж от битка. Пътят бе тесен и мъжете яздеха по двойки. На тридесет разкрача преди портата пътят се разширяваше и им позволяваше да се развърнат. Конните стрелци бяха в готовност и откриха стрелба по малцината мъже по стената. Ерик даде знак и десетина ездачи слязоха от конете и затичаха към портата. Замятаха куки, укрепиха ги и започнаха да се катерят по въжетата, докато стрелците задържаха бранителите. Щом първата вълна се прехвърли, я последва втора и скоро по бойниците избухна сражение. Ерик знаеше, че ако вътре няма кралски сили, неговите хора ще загинат, без изобщо да могат да се доберат до стените. Чу се предупредителен вик и Ерик престрои хората си за щурм и даде знак веднага щом портите почнаха да се отварят.

Препуснаха и навлязоха в самия център на кипящата в каменния двор битка, с конници и пешаци, вкопчени на живот и смърт. Ерик удари първия конник, озовал се пред него, и го свали от седлото. Внезапната поява на кралските бойци през зейналата порта обезкуражи нашествениците и те заотстъпваха и започнаха да хвърлят оръжията си.

Ерик си пое дълбоко дъх и се огледа. Дворът беше покрит с окървавени трупове.

Той даде знак на Джедоу Шати да отведат пленниците към конюшнята, слезе от коня и го поведе към входа на абатството. Погледна за миг нагоре към кулата на старата цитадела и бързо прецени, че с достатъчно припаси това укрепление може да издържи цяла година обсада. Имаше късмет, че принцът се бе съгласил да нанесат този щурм при първа възможност и да не оставят Нордан да се окопае.

— Ерик! — извика някой и той се обърна. Капитан Субаи му махаше. Ерик забърза към входа на абатството. Точно зад прага лежеше херцог Арута. Ерик погледна мълчаливо Субаи, а той поклати леко глава и тихо промълви:

— Опита се да задържи противника. Ако бяхте дошли с половин час по-рано…

Ерик погледна падналия херцог. Приличаше на заспал.

— Добре ли се би?

— Много добре. Не беше воин, но загина като воин.

— Щом осигурим абатството, ще известя Грейлок. Принцът трябва да бъде уведомен при първа възможност.

— Патрик ще иска да влезе в Крондор с новата си принцеса.

— А Риланон? — попита Ерик. Имаше предвид слуховете, пуснати, за да подведат врага за намеренията на Кралството.

— Не се налага — каза Субаи. — След като Арута е мъртъв, Патрик трябва да е в Крондор, със или без невяста. — Загледа се на юг, сякаш можеше да види Крондор оттук, и добави замислено: — Там е нашата слабост, капитане. Ако Кеш разбере, че включваме всичките си войници, за да си върнем Илит, и че по границата имаме само наемниците на Дуко, без подкрепления в града, може да стане страшно.