Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 472

Ерик преведе и отвътре се чуха увлечени в яростен спор гласове. Ерик погледна Оуен и той кимна.

— Атака! — извика Ерик.

И кралските сили от всички страни се втурнаха към сградата. Ерик и Оуен бяха най-близо и когато стигнаха до главния вход, Ерик се обърна и извика:

— Донесете таран!

Главната врата изведнъж се отвори и навън изхвърча меч и издрънча върху каменната настилка пред краката на Ерик.

— Излизаме! — извика нечий глас отвътре. Ерик и Оуен отстъпиха встрани. От вратата излязоха няколко мъже; държаха мечовете си за остриетата, с дръжките напред. После ги хвърлиха на земята — знакът на наемниците на Новиндус за капитулация.

— Познавам ги тези момци — каза Дуга. — Повечето от тях са свестни хора, ако им дадете шанс. — Погледна неколцината, задържали се най-отзад, и добави: — Макар че няколко от тях май трябва да бъдат обесени, просто за да се прочисти въздухът наоколо.

— Ще бъдат задържани под стража, докато уредим връщането им — каза Ерик.

Дуга сви рамене.

— Капитане, цяла зима изкарах с вас, а още не мога да кажа, че разбирам как мислите вие, хората в Кралството. Но пък от няколко години се отказах да разбирам каквото и да е. Като свърши тази война, може би ще ми обясните някои неща.

— Веднага щом някой ми ги обясни на мен — отвърна Ерик. В сградата влязоха войници и изведоха навън останалите нашественици. Изнесоха и няколко ранени. Един от първите, които се предадоха, каза на Ерик и Дуга:

— Ония не искаха да се предаваме. Ние пък не искахме да умрем заради Фадавах.

Дуга се ухили.

— Нордан ще пърди огън, като чуе това.

— Вече го направи — каза войникът и посочи един от мъжете, които изнасяха. — Ей онзи там е генерал Нордан.

Ерик махна на двамата войници да отнесат припадналия генерал встрани. Оуен кимна с доволна усмивка. Отвсякъде започнаха да идват донесения, че Сарт е превзет.

— Ерик, вземи един отряд и вижте дали абатството е взето — каза Оуен. — Ако се натъкнете на противник, върнете се колкото може по-бързо. — Обърна се към Дуга. — Твоята част вдига барикада в подножието на пътя, в случай че Ерик се върне бързо.

Ерик отдаде чест и докато се обръщаше да яхне коня си, Оуен каза:

— Капитане…

Ерик го погледна.

— Да, маршале?

— Момчетата ти се справиха много добре на десния фланг. Предай им, че съм го казал.

Ерик се усмихна.

— Ще им предам. — Яхна коня си и викна на Джедоу Шати:

— Вземи втори взвод и след мен.

Джедоу, който изглеждаше сякаш току-що е приключил отмарящата си сутрешна езда, кимна и викна:

— Втори взвод, след мен. Другите оставате охрана на района!

Ерик поведе малкия си конен отряд през Сарт. Тук-там продължаваха да се водят откъслечни схватки — някои бойци от армията на Нордан отказваха да се предадат, — но срещаха предимно обезоръжени групи пленници, поведени към временно издигнатото за целта дървено заграждение в тила. По хълмовете, обкръжаващи града, се виждаха граждани, избягали там от битката — по-храбрите от тях вече започваха да се връщат в града.