Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 471

Погледна към портата, видя, че двама мъже, единият ранен, смъкват лоста, и извика:

— Портата!

И хукна натам.

Някъде по средата между главната сграда на абатството и портата една стрела го улучи в гърлото, точно под шлема.

За миг Арута помисли, че някой го е ударил с юмрук, защото усети удара и краката му се подкосиха, но не изпита болка. После му притъмня, сякаш пропадаше в някакъв безкраен тунел и от всички страни около него нахлуваше мрак. Все така, без да разбира какво става, Арута, херцогът на Крондор, потъна в празнотата.

Субаи беше по средата на разстоянието до стълбите на стената. Видя как Арута падна и извика на двама от бойците си:

— Помогнете на херцога!

Двамата войници затичаха сред мелето, успяха да вдигнат херцога и да го издърпат при Субаи. Субаи коленичи до херцога, но беше виждал достатъчно мъртъвци, за да разбере от пръв поглед, че с Арута е свършено. Помисли за миг за жестоката ирония — този храбър мъж да загине в първия си истински бой, — после изтласка от ума си всякаква мисъл за него. Чакаше го битка.

Ерик даде сигнал на Грейлок и двете части на кралската армия нападнаха. Конниците препуснаха по главната улица на Сарт към Съвета на майсторите — щаба и последната отбрана на нашествениците. Дотук връщането на Сарт беше преминало без сътресения. На цялата градска защита бе заповядано да се изтегли на юг, за да се справи с централния щурм на Грейлок. Точно според плана Грейлок остана на място, а Ерик удари по десния фланг през рехавата съпротива на измамния планински склон източно от пътя, докато войниците слизаха от корабите в пристанището.

Противникът обърна фронта си към Ерик, който отстъпи, и точно в този момент войниците под командата на херцога на Ран ги удариха отзад. За няколко минути отбраната се разсипа в бяг.

Много мъже побягнаха на север по Кралския път, но неколкостотин се бяха барикадирали в една голяма сграда на градския площад. Настъпващата колона на Ерик зави надясно, а хората на Грейлок заеха позиция откъм югозапад и сградата скоро бе обкръжена.

От прозорците на горния етаж нарядко прехвърчаха стрели, но всички прозорци и врати по долния етаж бяха барикадирани.

Ерик се обърна към Дуга, наемническия капитан, който беше един от първите, преминал на страната на Кралството, и му заповяда:

— Задръж хората! — После пришпори коня си към позицията на Грейлок. — Заповедите ви, сър?

Грейлок се потеше обилно в обедния зной, на челото му бе залепнал сплъстен кичур.

— Писна ми вече, Ерик. — Приближи коня към сградата и извика: — Ей, вие вътре! — От един горен прозорец профуча стрела и се заби само на стъпка от него. — По дяволите! На вас говоря — ревна Грейлок, но Ерик го спря.

— Оставете на мен. — И извика на езика на Новиндус: — Нашият командир иска да преговаря!

Отвътре се чу глас:

— Какви са условията?

Ерик преведе и Оуен каза:

— Кажи им, че условията са веднага да хвърлят оръжията си и да излязат с вдигнати ръце, или ще подпалим сградата. Трябва да решат веднага!