Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 469

— Дванайсет. Пет карат войска, останалите сме охрана. Досега не сме срещали вражески кораби, само този.

— Малко съм объркан — призна Ру. — Две ескадри кралски кораби?

— Ние сме от Далечния бряг, господин Ейвъри. Това е всичко, което остана от корабите в Карс, плюс още два кораба от Тулан и Крудий. — Посочи назад. — Другата ескадра е от порт Викор.

— Е, откъдето и да сте, много се радвам, че дойдохте.

Влязоха в една малка каюта, за която Ру реши, че е на лейтенанта. Офицерът извади от скрина чифт панталони и бяла риза, сухи чорапи и бельо и Ру бързо се преоблече.

— Като спрем, ще се погрижа да ви бъдат върнати.

— Не се притеснявайте, сър.

Ру се върна на главната палуба. Вече измъкваха през перилата квегански моряци, връзваха ги и ги бутаха да седнат на влажните дъски под строгия поглед на въоръжените кралски моряци. Пред всички тях седеше една фигура с вид на полуудавен плъх, твърде позната на Ру.

Ру приближи и клекна пред мъжа.

— Лорд Вазарий! Много ми е приятно да ви видя.

— Ейвъри! — изсумтя ядосано мъжът. — Да не би боговете лично да са те избрали да ме мъчиш заради някакво мое неблагочестие?

Ру сви рамене.

— Не бих могъл да знам. Вие просто се оказахте нещастният проводник, чрез който можех да спечеля известни придобивки за моя крал. Нищо лично.

— Много е лично даже — каза Вазарий.

— В такъв случай по-добре премислете, защото не сте в положението да отправяте заплахи. — Ру вдигна очи към застаналия наблизо лейтенант Ейкър и каза: — Това е много важен квегански благородник; член на техния Имперски сенат.

Лейтенантът махна на двама от охраната да вдигнат Вазарий. Срязаха въжетата му и лейтенант Ейкър каза:

— Ще ви настаня в лична каюта, милорд. Разбирате, че пред вратата ще има часови.

Вазарий прие тази проява на уважение с леко кимване и тръгна след лейтенанта.

Ру се задържа и изгледа един по един пленените квеганци. Последния път, когато беше видял подобна окаяна сбирщина, беше в килиите за смъртници в двореца в Крондор. Обърна се към един от охраната и попита:

— Какво ще стане с тях?

Пазачът сви рамене.

— Трудов лагер, предполагам. Ако изобщо сключим някога мир с Квег, може би размяна на пленници. Макар че квеганците никога не освобождават пленници, тъй че, предполагам, тия ще си останат при нас завинаги.

Ру пристъпи до перилото и огледа отново ориентирите: извивките на пътя, характерната купчина дървета близо до голямата канара, издадена от брега. После се обърна към квеганската галера, която вече потъваше сред кипнал фонтан от мехури. Да, беше сигурен, че ще може да намери мястото. Щеше да наеме някой магьосник от гилдията на „Коработрошачите“ в Крондор, за да измъкне кораба от дъното, да разтовари съкровището и отново да стане най-богатият човек в Западните владения.

Арута се сниши зад една врата. През нея профуча стрела и се заби в пода на главния вход към абатството. Хората на Субаи бяха наложили контрол над обителта, а нашествениците на Нордан държаха външните стени и магерницата. Субаи имаше свои хора на покрива на абатството и те се обстрелваха с лъкове с онези по стената. До този момент двете страни бяха изолирани.