Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 467

Двама от моряците явно бяха съгласни с него, защото скочиха от такелажа във водата — предпочитаха да се опитат да доплуват до брега, вместо да срещнат гнева на квеганците.

— Стойте! — ревна Ру, с надеждата, че властният му тон ще спре останалия екипаж да не побегне.

Корабът изведнъж се разтърси и кърмата се надигна — огромният, обкован с желязо таран се вряза в десния борд. Още стрели профучаха над Ру и той стисна зъби.

Долепи се до палубата и зачака първият нападател да скочи на борда.

И нападателите се появиха. От надвисналите от носа на галерата въжета наскачаха квегански моряци. Облечени еднакво, в бели панталони и ризи, с червени кърпи на главите, те бяха въоръжени с къси криви мечове и ножове. Ру се помоли наум дано Вазарий да не е довел и квегански легионери. Мъжете, които се изсипаха на кораба му, бяха най-обикновени пирати и можеха да бъдат задържани за известно време.

Той скочи срещу най-близкия нападател, прониза го и се сниши зад задната мачта за прикритие от стрелците горе. Друг пират се оказа на пътя на стрелата, прицелена в Ру, и падна с крясък на палубата, щом стрелата се заби в бедрото му.

Ру нападна яростно следващия мъж и той отстъпи. Това накара и другите отзад да отстъпят и изведнъж скочилите на абордаж се скупчиха в задната част на квартердека. Отгоре се изсипа дъжд от стрели.

Нов вик отгоре накара Ру да залегне и втори залп стрели покоси мъжете около него. Ру се блъсна в един издъхващ — той простена, — претърколи се през него и скочи на крака. Един от нападателите се мъчеше да надигне тялото на своя мъртъв другар, за да го използва като щит срещу стрелите, но Ру го посече преди да успее да вдигне мъртвеца.

Покрай лицето му профуча стрела, толкова близо, че Ру чу свисъка й и отстъпи, за да използва отново мачтата и платната отгоре като заслон.

Огледа се и разбра, че само още двама от хората му стоят на крака срещу настъпващите петима-шестима нападатели. Разбра също така, че ако скочи на главната палуба, ще се окаже напълно изложен на стрелбата отгоре. Така че, без да се обръща, извика с цяло гърло:

— Бягайте!

И се метна през борда. Пльосна във водата, усети рязко опарване в рамото и изохка. Устата и носа му се напълниха с морска вода и той започна да се дави.

Успя да изплува, като кашляше и плюеше вода, и само с усилие на волята запази самообладание и не се поддаде на паниката. Над главата му профучаха стрели, той вдиша дълбоко, гмурна се пак и заплува към брега.

На двата кораба беше избухнала паника. Моряците, скочили на абордаж на неговия кораб, отчаяно се мъчеха да се докопат до въжетата, с които се бяха прехвърлили, тъй като галерата вече дърпаше назад, мъчейки се да освободи тарана от пълнещия се с вода кораб. А втората причина за паниката беше в това, че два бойни кораба на Кралството вече се носеха устремно към галерата.