Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 465

Призори настъпиха към града.

Ерик вдигна очи към надвисналото в небето слънце и прецени, че са изпреварили предвидения график може би с около час. Всеки час, спечелен в първата фаза на щурма, щеше да е в тяхна полза. В града щяха да им трябват колкото може повече хора в случай, че проникването на лорд Арута в абатството се провалеше и Нордан предприемеше контранастъпление от горните позиции по пътя.

Погледна към морето и видя в далечината платна — два отправящи се на юг кораба. Зачуди се за миг дали са нашественически, или квегански. Все едно, каквито и да бяха, щяха да се натъкнат на флотата от порт Викор, тръгнала към Сарт в подкрепа на сухопътната атака.

Тръсна глава и се върна към пряката си задача.

— Настигат ни — каза Ру.

Капитан Нардини въздъхна.

— Вятърът се усилва, но капитанът на галерата явно е готов да си скъса жилите на робите.

— Има ли оръжия на този кораб?

— Само вашите. Замисълът беше да изглеждаме безопасни и да се измъкнем от залива, без никой да заподозре, че караме толкова скъпоценности. — Капитанът погледна назад, после отново насочи вниманието си към платната. — Определено нямаме балисти или други бойни машини, ако питате за това.

— Точно за това питах — каза Ру.

Галерата бавно настигаше кораба на Ру.

— Платна отпред! — изрева наблюдателят.

Ру изтича на носа и примижа срещу блясъка на утринната светлина. Право напред забеляза малки бели точици — платната на флотата, тръгнала на север от порт Викор. Вдясно се виждаха по-големи платна на по-близки съдове.

Върна се бързо при капитана.

— В беда сме.

— Знам — каза Нардини. — Трябва ни много по-силен вятър, иначе тази галера ще ни хване след по-малко от час.

— По-лошо е. Изглежда, насам е тръгнал квегански щурмови флот и ще стигнат до нас преди кралската флота.

Нардини го изгледа объркано.

— В Квег не би трябвало да има достатъчно кораби за цял щурмови флот. На неколцина от по-богатите благородници, като Вазарий, им е останала по някоя галера, която не са изпратили на големия щурм миналата година, но в цял Квег няма и пет бойни кораба. Строят се десетина, но няма да са готови за пускане във вода поне за още месец-два.

— Тогава на кого може да е този втори флот?

Нардини сви рамене и каза:

— Скоро ще разберем.

— Да ти имам спокойствието.

— Ами, честно казано, ако се измъкнеш, ще забогатея. Ако те хванат — бил съм твой пленник — отвърна Нардини.

Ру не можеше да не се възхити на самоувереността на капитана, но извратеният му нрав налагаше да му я поразклати.

— Е, ако ни хване Вазарий, надявам се да поживея достатъчно дълго, за да чуя обяснението ти как си позволил да ти пленим кораба.

Капитанът пребледня, после викна на моряците:

— Изпънете всяка педя платно!

Ру се засмя.

Капитанът продължи да крещи заповеди. Двете флоти стремглаво се приближаваха към кораба. Ру извика на наблюдателя:

— Щом разбереш чия е флотата откъм десния борд, викни!