Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 463

— Това не може да продължи така — каза тихо Субаи.

Думите му сякаш се оказаха пророчески — на следващото стълбище ги видяха двама крачещи по коридора мъже и щом зърнаха черните им униформи, разбраха, че в сградата са проникнали кралски войници, и вдигнаха тревога.

— Всички на позиция! — извика Арута.

Всеки си знаеше мястото. В абатството имаше десетина ключови позиции и ако кралските сили успееха да ги овладеят, нашествениците щяха да се окажат изолирани долу в града. Макар да беше възможно Арута и хората му да бъдат принудени да се оттеглят в по-долните зали на абатството, все пак можеха да задържат гарнизона тук и да му попречат да предприеме контраатака по склона в помощ на гарнизона в Сарт.

През вратите от двете страни на коридора започнаха да се изсипват сънени наемници и скоро се оказа, че Арута трябва да се бие на живот и смърт. Никога не се беше сражавал в единичен двубой и до този момент беше изпитвал дълбок страх, че няма да се справи. Предчувствал беше срама, че няма да успее да служи на краля както баща си и синовете си. Но сега, без капка колебание, най-хладнокръвно се сражаваше с човека пред себе си, решен да го убие на всяка цена. Нямаше време да мисли за предишните си съмнения. Без никакво съзнателно усилие дългите години на тренировки си казаха своето и той заразмахва ловко меча, носен някога от неговия съименник, принц Арута.

Започнаха бавно да настъпват по коридора и да отблъскват силите на генерал Нордан. В края на коридора имаше друго стълбище, което водеше нагоре. Докато Арута стигне до стъпалата, подът наоколо се беше отрупал с трупове, повечето вражески, а в подножието на стълбището бяха заели позиция трима души. Боят нагоре по стълбището щеше да е тежък поради предимството на височината, с което разполагаха противниците.

Отзад някой изрева:

— Залегни!

Арута се хвърли на пода, без да обръща внимание на локвата кръв под себе си. Над главата му изсвистяха стрели и тримата на стъпалата паднаха. Преди Арута да успее да стане, към него вече тичаха бойци; ботушите им закънтяха нагоре по каменните стъпала и те се счепкаха със защитниците на следващия етаж.

Арута знаеше, че е на един етаж над партерния. Над тях вече беше самото абатство, конюшнята, пристройките и стените. Ако успееха да завладеят кулата и командните позиции по стените, битката за този ден щеше да е спечелена.

Той вдиша дълбоко и се втурна след войниците.

13.

Бедствие

Ерик се втурна напред.

Отрядът му премина през барикадата втори, следвайки частта на Кралските крондорски пиконосци, водени от Оуен Грейлок. Тежката кавалерия прегази без усилие шепата защитници и се вклини в нашественическия фронт. Частта на Ерик беше вдясно от Оуен, на стотина разкрача по-назад, и атакува редиците дълбоко вкопани в терена окопи, защитавани и от стрелбата на лъкометците по клоните на околните дървета.

Ерик беше избрал точно този участък за себе си и хората си, тъй като беше по-подходящ за щурм от пехота, отколкото от кавалерия. Когато хората му стигнаха до обсега на лъковете, Ерик нареди да спрат. Мъжете дръпнаха юздите и наскачаха, един на всеки петима върна конете. Останалите оформиха атакуващ строй и взеха на бегом последните сто разкрача до вражеската линия.