Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 462

— Мразя робството и не искам хората да се мъчат, но да се помолим за вятър.

Капитанът кимна.

— Как се казваш?

— Нардини — отвърна капитанът.

— Е, капитан Нардини, преди време имах флот и се надявам да имам отново. Ако преживеем това, не само ще си получим златото, но ще ти дам и работа.

— Няма да е зле — каза капитанът, оплешивял мъж на средна възраст. — Не съм виждал Крондор, освен пристанището. Последния път бях там преди три години.

— Доста се е променил оттогава — каза Ру.

— Така чух и аз — отвърна капитанът.

Галерата ги следваше на стотина метра. Бяха заобиколили „палеца“, както го наричаше Ру, и брегът отстъпваше на изток, оставяйки ги в сравнително открити води.

Ру знаеше, че поддържащият флот ще удари към Сарт по обед и се надяваше да се добере до него преди бойната галера на Вазарий да се добере до тях.

— Пробвай резето — прошепна Арута.

Войникът до него мръдна леко резето нагоре и вратата се отвори. Чу се тихо проскърцване, но като че ли никой в помещението не го забеляза. Арута пристъпи след войника и се огледа в сумрака. На масата напряко на дългата стена срещу стълбището, водещо към по-горния етаж, гореше свещ. По пода бяха разхвърляни войнишки постели. Бяха заети само шест. Капитан Субаи даде знак да пленят войниците и заповедта бе изпълнена веднага. През втората врата нахлуха войници на Кралството и Арута усмихнато прошепна:

— Дължа им извинение — от това катерене по стълбите май нямаше нужда.

— Те разбират — отвърна Субаи.

Арута се обърна и потърси с очи брат Доминик. Духовникът носеше шлем и броня, но нямаше меч — държеше кривак. Беше заявил, че орденът му не му позволява да лее кръв. Но да троши глави му беше позволено, отбеляза си сухо Арута.

— Сега какво?

— Има нещо… — промълви Доминик.

— Какво?

— Не знам. Някакво присъствие…

— Присъствие?

— Нещо, което съм усещал и преди, но сега е някак по-смътно, по-далечно.

— Какво? — настоя Арута.

— Не знам — прошепна духовникът. — Но каквото и да е, не е добро. Май аз трябва да поведа войниците нагоре по стълбите. Ако е магическо или мистично, може би ще успея да ги опазя.

Арута кимна намръщено. След смъртта на пантатийските змиежреци и унищожението на демона Джакан от Пъг не бяха получавали сведения за някаква магическа дейност сред противника. Възможността някаква тъмна сила да се е скрила между тях и сега да се кани да се прояви го притесни. Но връщане назад нямаше.

Доминик се заизкачва по стълбите и Арута, Субаи и войниците го последваха. Влязоха в коридор с две врати от двете страни — водеха към големи помещения, използвани допреди година за съхраняване на книги. Сега в тях спяха хора. Арута прецени, че в двете помещения спят поне стотина души. Даде знак и Субаи постави стрелци от двете страни на коридора.

После се залови да разбужда нашествениците, кротко и един по един, тъй че всеки, щом се събуждаше, виждаше пред лицето си голо острие, а зад него взели го на прицел лъкометци. За по-малко от половин час всичките сто наемници бяха отведени в долното помещение при първите шестима пленници.