Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 461

— Само попитах — заекна мъжът и отстъпи.

— Освен това — каза Ру — Винси ви познава до един и ако не стигна жив в Крондор, а вие се появите където и да е из Запада със злато, той ще разбере и ще прати след вас платени убийци.

Последното си беше блъф, но Ру не мислеше, че някой от контрабандистите ще е достатъчно умен, за да се сети. Той се обърна и извика:

— Щом излезем от залива, вдигнете колкото може повече платна! Потърсете ако има кралско знаме в капитанската каюта и го вдигнете! Не искам да ме потопи някой от щурмовите кораби на Рийвис преди да сме успели да обясним на чия страна сме.

Щом излязоха от залива, наблюдателят извика:

— Галера отпред, откъм десния борд!

Ру изтича при носа и се загледа натам, където сочеше наблюдателят. Да, точно напред и малко вдясно сред утринната мъгла се очертаваше силуетът на квеганска бойна галера. Без да се колебае, той изтича обратно при все още задържания под стража капитан.

— Колко плътно на юг може да се приближи този кораб, без да ни избие всички?

— Не много при тази скорост — отвърна капитанът.

— Значи или забавяме и ни хващат, или обръщаме на юг и се разбиваме.

— Да — отвърна с усмивка капитанът.

Ру погледна издутите платна. Не беше моряк, но знаеше как да се оправя с платната от двете дълги пътешествия до Новиндус. Извика на моряците по реите:

— Ще дам на всеки по хиляда жълтици, ако успеем да се измъкнем от тази галера!

Квеганските моряци служеха за пари и никой от тях не изпитваше особена лоялност към императора им. Ру закрещя нови заповеди и по реите изведнъж закипя трескава дейност. Капитанът разбра, че си има работа с човек, който може да се справи с кораб, и каза:

— След няколко мига можем да свием силно на ляв борд и ако се задържим във вятъра, да се измъкнем от скалите, господин Ейвъри.

Ру го изгледа.

— Сменяме ли господаря?

— Дванайсет години плавам за милорд Вазарий. И да съм събрал хиляда жълтици за това време, беше с мъка.

— Добре — каза Ру. — За тебе — две хиляди. Хайде, измъквай ни оттук.

Капитанът извика няколко заповеди, след което се обърна и отиде при кърмата да поеме руля.

— А аз? — попита Велари.

— Можеш ли да плуваш?

— Да, но…

Ру кимна на якия контрабандист, освободил току-що руля, и мъжът награби Велари за яката и гащите и го метна през борда. След като той изплува на повърхността, Ру му извика:

— Може би твоят работодател ще спре да те прибере!

Галерата се понесе към тях и Ру застана на мостика и загледа как ги приближава — най-напред откъм носа, после откъм единия борд, след това — откъм кърмата, щом капитанът обърна на юг. Мъжете на носа на галерата се виждаха ясно — бяха удивени, че корабът, който бяха пратени да ескортират, като че ли обръща в грешна посока.

След няколко мига галерата също обърна и се впусна в преследване.

— Можем ли да й избягаме? — попита Ру.

— Ако ни свърши вятърът преди на тях да им свършат робите — не — отвърна капитанът. — Ако първо капнат робите — да.