Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 460

— За да ни придружи на връщане към Квег.

Ру се ококори, обърна се към водача на контрабандистите и му каза:

— Пригответе се за вдигане на платна. Ако извикам да тръгваме, докато изляза на палубата, искам вече да сме тръгнали.

Изтича до най-близкия люк и с няколко скока слезе на долната палуба. Приведе се да мине през ниската врата в главния товарен трюм и видя десетки сандъци и чували. Награби един по-малък чувал и се опита да го вдигне, но той се оказа тежък и не помръдна. Извади камата си, сряза тънкото въже, с което бе вързан, наклони го и по палубата се изсипаха жълтици.

Ру извика с цяло гърло:

— Тръгвай!

Горе се разнесоха мъжки викове и нечия изпукала челюст му подсказа, че контрабандистите са се погрижили пленените моряци да изпълнят заповедите им. Чу и удар на брадва, който го увери, че въжето на котвата е отсечено.

Намери някакъв лост и отвори с него един от сандъците. Вътре, макар и в полумрака, без трудност различи несметните богатства: Геми, златни монети, ценни накити, топ скъпа коприна — всичко това беше нахвърляно безразборно в сандъка и след това капакът набързо бе закован.

Ру разбра на какво се е натъкнал: плячката от Крондор и Сарт, прибрана и складирана на този кораб, за да бъде изпратена в Квег. И докато се връщаше на палубата, започна да се чуди. Защо генерал Фадавах изпращаше скъпоценности на лорд Вазарий?

Видя, че платната се спущат от реите и че назначеният от него човек е на руля. Корабът бавно започна да се придвижва към устието на залива. Ру отиде при Велари и изръмжа:

— Какво купува Фадавах от Квег?

Велари отново беше склонен да не отговори, но тази склонност го изостави веднага щом Ру извади камата си.

— Оръжия! Купува оръжия.

— Какви оръжия?

— Мечове, щитове, пики и лъкове. Стрели, арбалети, железни стрели за тях. Катапулти и балисти. И огнено масло.

— И това се стоварва тук?

— Не, то вече е доставено, в Илит. Но златото беше тук и Фадавах уреди тайно да бъде пренесено на този кораб.

— Защо не се пазеше по-добре? — попита един от контрабандистите. — Искам да кажа, ако знаехме, отдавна щяхме да завземем този кораб и сами!

— Защото охраната е щяла да привлече внимание — каза Ру. — Пуснали са слух, че е блокаден кораб, който да бъде потопен в устието на залива. — Той се ухили. — Момчета, ще стигнете по-далече, отколкото мислехме. Тръгваме направо за Крондор.

— Защо? — попита един от контрабандистите.

— Защото това злато го конфискувам в полза на Короната, а Короната ми дължи толкова, колкото не можете да си представите, така че задържам този товар като частично изплащане на дължимото ми, и защото всички вие ще получите по едномесечно възнаграждение за всеки ден, изкаран в морето.

Един от мъжете се намръщи пресметливо.

— А защо просто не си разделим плячката? Ние не работим за теб, Ейвъри.

Мечът на Ру изсвистя от ножницата и преди мъжът да успее да реагира, върхът му се опря в гърлото му и Ру изръмжа:

— Защото аз съм единственият истински войник на този кораб, а вие, улични бандитчета, събиращи жалки петаци, имате шанс да получите истинско злато. Защо да се умира само за да могат по-малко хора да си го разделят, след като можете да живеете и да получите достатъчно, за да не изтрезнеете за цял живот?