Читать «Непрогледност» онлайн - страница 190

— Нищо — каза Лу. — Аз ще проверя случая. Ако междувременно пак се появи някой, запиши му името и номера на значката. Запомни ли?

Лори помисли, че Лу, изглежда, нарочно я предизвиква, и се постара да запази самообладание. Сега не си струваше да се ядосва.

— Дай да сменим темата — предложи тя. — Трябва да поговорим за нещо още по-важно. Мисля, че намерих обяснението за серията смъртни случаи от свръхдоза кокаин и то включва една личност, която ти е известна. Даже имам и някои доказателства, които ще ти се сторят убедителни. Ела! Искам да ти покажа предварителните резултати от изследванията на ДНК, а по разбираеми причини не мога да дойда в работно време.

— Какво съвпадение — рече Лу, — изглежда, и двамата напредваме. Аз пък разкрих професионалните убийства, даже исках да ти се похваля.

— Как успя?

— Отбих се да поприказвам с гаджето ти — Джордан. Даже два пъти се отбивах. Имам чувството, че вече му е писнало от мен.

— Лу, нарочно ли се опитваш да ме ядосаш? Ако е така, на път си да успееш. Докога да ти повтарям, че Джордан не ми е приятел!

— Да речем, че по тоя начин искам да привлека вниманието ти. Разбираш ли, колкото повече опознавам тоя тип, толкова по-убеден съм, че е мръсник и мошеник, независимо от ревността, за която си признах в момент на слабост. Направо не си представям какво намираш в него.

— Лу, не ти се обадих да ми четеш нравоучения — уморено каза Лори.

— Не можах да се сдържа — заяви той. — Имаш нужда от съветите на грижовен човек. И няма какво повече да се срещаш с тоя тип.

— Добре, татенце, ще внимавам.

Лори затвори телефона. Това снизходително покровителство почваше да й омръзва и в момента тя просто не можеше да продължи разговора. Трябваше й известно време, за да се успокои. Тоя човек можеше да те вбеси!

Почти незабавно телефонът започна да звъни, но тя не му обърна внимание. Нека Лу се помъчи малко! Заключи кабинета, прекоси тихия коридор и слезе с асансьора в моргата. По това време там беше пусто, тъй като малобройната нощна смяна беше на вечеря. В канцеларията бе само Брус Помовски. Дано не е чул за уволнението й.

— Извинявай — обади се Лори от вратата.

Брус вдигна очи от вестника.

— Тук ли е още тялото на Флечър? — попита тя.

Брус прегледа дневника и отговори:

— Не. Следобед са го взели.

— А Андре или Хабърлин?

Брус отново разлисти дневника.

— Андре са я взели следобед, но Хабърлин е още тук. Всеки момент трябва да откарат трупа май в Лонг Айлънд. В големия хладилник е.

— Благодаря — каза Лори и се обърна да си ходи. Явно Брус още не беше научил, че са я зачеркнали във ведомостта.

— Доктор Монтгомъри — обади се Брус, — Питър Летърман ви търсеше преди малко и ми поръча да ви предам непременно да му се обадите, ако ви срещна. Каза, че е важно и ще поостане тази вечер.

Лори се подвоуми. Искаше й се да огледа тялото на Хабърлин, тъй като бе уверена, че един кратък преглед ще потвърди напълно съмненията й. От друга страна, не й се щеше да изпусне Питър, особено ако имаше да й съобщи нещо важно.