Читать «Непрогледност» онлайн - страница 188

Отправи се към кухнята и задната врата.

Тони погледна Анджело.

— Дай да й кажем да не си дава зор да се облича.

— Млъкни! — изсъска Анджело.

Зад тях се чу щракане на вехта железария. Тони се извърна и видя, че вратата на Дебра Енглър се открехва. Хвърли се към нея и шумно плесна с ръце, за да я уплаши. Номерът успя, вратата се тръшна и изщракаха десетина резета.

— За бога, какво ти става? — Анджело се мъчеше да шепне. — Сега ли намери да се будалкаш?

— Защо трябва да ни гледа тая вещица?

— Ела тук! — заповяда Анджело, обърна се на другата страна и поклати глава.

В същия момент мярна женски силует, който изчезна зад армираното стъкло на вратата към пожарната стълба. Изгуби цяла секунда, докато осмисли видяното.

— Насам! — каза той, загрял какво става. — Слиза по задната стълба!

Хукна към вратата и я дръпна. Тони се завтече след него. Двамата спряха за момент до перилата и надникнаха надолу по мръсното стълбище с многобройни площадки, спускащо се пет етажа надолу. Токчетата на Лори тракаха по бетона два-три етажа под тях.

— Хвани я, преди да е излязла на улицата — изръмжа Анджело.

Тони заскача като заек през четири стъпала и бързо я настигна, но тя успя да изскочи през вратата, водеща към задния двор. Тони също мина през вратата, преди да е успяла да се затвори, и се намери в буренясалия, посипан с чакъл двор. В тесния пасаж към улицата отекваха стъпките на тичащата Лори. Той прескочи парапета и се хвърли след нея, беше на пет-шест метра. Нямаше да му избяга.

Лори разбра, че не е успяла да се измъкне незабелязано и че полицаите са по петите й. Чу ги да тичат след нея по стълбите. Докато бягаше, се питаше дали постъпва разумно, но вече нямаше как да спре. Веднъж хукнала, не биваше да се оставя да я хванат. Известно й беше, че да окажеш съпротива по време на задържане вече си е престъпление. Дори за момент се усъмни дали тия са истински полицаи.

Изкачвайки последните стъпала към улицата, усети, че един от преследвачите почти я настига. На площадката след стъпалата, покрай стените, бяха наредени стари очукани кофи за боклук. Отчаяна, Лори сграбчи една за ръба и я засили зад себе си. Кофата задрънча надолу по стъпалата към задния двор, помитайки преследвача й. Тя бързо изтъркаля и другите кофи до началото на стълбите и ги блъсна надолу. При тази гледка неколцина минувачи забавиха крачка, но никой не спря и не се обади.

С надеждата, че преследвачът й се е забавил, Лори затича към Първо авеню. Първото мярнало се такси спря пред нея и останала без дъх, благославяйки късмета си, тя скочи вътре и извика на шофьора да кара към Тридесета улица.

Докато колата набираше скорост, не посмя да погледне назад, а при мисълта какво е направила просто се разтрепери. Опасяваше се от последиците — бе оказала съпротива при задържане, и реши да смени посоката — наклони се и каза на шофьора да кара към полицейското управление, а не към Тридесета улица. Без да продума, той зави наляво към Второ авеню. Лори се облегна и се опита да се отпусне. Още дишаше задъхано.