Читать «Непрогледност» онлайн - страница 187

— Не можах да ги разгледам добре — заяви Дебра, — но не ми вдъхнаха доверие. Повтарям, звъниха два пъти.

Лори се обърна и отключи последната брава. Хрумна й, че ако тези двамата са идвали с лоши намерения, те са могли да се качат по черното стълбище и да разбият задната врата към кухнята.

Тя блъсна вратата. Пантите, покрити с безброй слоеве боя, изскърцаха. Апартаментът изглеждаше непокътнат. Не се чуваше нищо необичайно, не се виждаше нищо подозрително. Лори предпазливо прекрачи прага, готова да побегне при най-малкия съмнителен шум.

С крайчета на окото забеляза, че нещо лети към нея. С неволен вик, който приличаше повече на хълцане, отколкото на писък, изпусна куфарчето и вдигна ръце, за да се прикрие. В същия момент котаракът скочи отгоре й, оттам се хвърли върху масата в антрето, присви уши и хукна към хола.

С ръка на сърцето Лори се подпря на вратата. Пулсът й беше като след няколко сета тенис. Тя си пое дъх, затвори вратата и пусна многобройните резета. Наведе се за куфарчето и влезе в хола. Щуравият котарак изскочи от скривалището си, метна се върху библиотеката, оттам се покатери на корниза и от висотата на положението си се опули предизвикателно.

Лори се отправи към телефона. Сигналната лампичка на автоматичния секретар мигаше, но тя не изслуша записаните съобщения, а веднага набра служебния телефон на Лу. Той не отговори, и тя започна да избира домашния му номер, когато на вратата се позвъни. Стресната, затвори телефона.

Страхуваше се да отиде до вратата, камо ли да погледне през шпионката. Звънецът се обади втори път. Трябва да действам, убеждаваше се Лори, трябва да погледна. Няма да отварям.

Приближи се на пръсти до вратата и надникна през шпионката. В коридора стояха двама непознати. От шпионката лицата им изглеждаха неестествено закръглени.

— Кой е? — попита Лори.

— Полиция — гласеше отговорът.

Тя с облекчение започна да дърпа резетата на ключалките. Изглежда, Бингам бе изпълнил заплахата си, че ще накара да я арестуват, макар да не беше казал, че непременно ще го направи. Тя откачи веригата, подвоуми се и отново залепи око на шпионката.

— Легитимирайте се.

Добре знаеше, че само на приказки не може да се вярва. Двамата показаха полицейски значки и бързо ги прибраха, после гласът се обади отново:

— Искаме само да поговорим.

Лори се дръпна от вратата. Първоначалното чувство на облекчение, че посетителите й са от полицията, се замени с колебание. А ако са дошли да я арестуват? Значи ще я заведат в участъка, ще я регистрират, ще я разпитат, ще я задържат, може би ще й предявят обвинение… Кой знае колко щеше да се проточи, а тя трябваше да съобщи на Лу много по-важни неща! Пък и той без съмнение можеше да направи нещо, за да не я арестуват.

— Ей сега — извика Лори, — само да се облека!