Читать «Непрогледност» онлайн - страница 185

— Само аз съм останала — поясни Гъртруд. — Опитвам се да довърша малко работа.

Оказа се, че прозорците на кабинета й са откъм фасадата и светлината от втория етаж се е виждала от тях. Кабинетът бе огромен, с кристален полилей. Лори леко се зачуди защо всички организации с идеална цел са настанени при разкошни условия.

Седнаха и Лори мина право на въпроса. Отново извади визитката, взета от дома на Ивон, и я подаде на Гъртруд с думите:

— Този човек при вас ли работи?

— Да — отговори Гъртруд, връщайки й визитката. — Джеръм Хоскинс отговаря за програмата по набиране на органите.

— А какво точно представлява Манхатънското хранилище за органи?

— Мога да ви дам брошурата ни, но най-общо казано, ние сме организация с идеална цел, която се занимава с приемането на дарени човешки органи и разпределението им за трансплантация.

— А какво значи „програма по набиране“? — попита Лори.

— Убеждаваме хората да се запишат за донори — обясни Гъртруд. — Най-простото задължение, което ги убеждаваме да поемат, е да се съгласят в случай на злополука, умъртвяваща мозъка, органите им да бъдат използувани за присаждане на нуждаещи се.

— Ако това е просто задължение, какво представлява сложното?

— „Сложно“ не е точната дума — каза Гъртруд. — Всичко е просто. Следващата стъпка е да убедим потенциалния донор да направи кръвен и хистологичен анализ със съответната регистрация. Това много улеснява присаждането на заменими тъкани, като костния мозък например.

— Как осъществявате програмата си по набиране на донори?

— По обикновения начин. Благотворителни вечери, телевизионни състезания, студентски агитки. Важното е да се даде гласност и затова много ни помага вниманието на средствата за масова информация към конкретни случаи — например дете, нуждаещо се от присаждане на черен дроб или сърце.

— Много хора ли работите тук? — попита Лори.

— Съвсем малко. Разчитаме главно на хора, работещи на обществени начала.

— А какви хора се съгласяват да станат донори?

— Предимно висшисти — отговори Гъртруд, — и то хора с гражданска съвест, които смятат, че дължат нещо на обществото.

— Да сте чували името Ивон Андре?

— Не се сещам. Според вас срещата с нея ще бъде от полза ли?

— Едва ли — отвърна Лори. — Тя е мъртва.

— За бога, защо тогава ме питате дали съм чувала името й?

— От чисто любопитство. Можете ли да ми кажете дали Ивон Андре е в списъка на донорите, „набирани“ от господин Хоскинс?

— Съжалявам, но тази информация е поверителна — каза Гъртруд, — нямам право да я разгласявам.

— Вижте, аз съм съдебен лекар и интересът ми не е случаен. Днес говорих с майката на Ивон Андре и тя ми спомена, че преди безвременната си смърт дъщеря й проявявала интерес към вашата кауза. Визитната картичка на господин Хоскинс беше в апартамента й. Не ме интересуват подробности, просто искам да знам дали е регистрирана във вашата организация.

— Нима смъртта на госпожица Ивон Андре е настъпила при странни обстоятелства?

— В заключението ще пише „нещастен случай“ — каза Лори, — но има някои неща, които ме притесняват.