Читать «Огледален танц» онлайн - страница 188

ИмпСи беше анализирала записите на Норууд за последната дума. Нищо. Но Норууд имаше медицинско образование. И вероятно не беше изпратил криокамерата на любимия си адмирал къде да е. Изпратил я е някъде на някого.

„Ако има ад, Норууд, надявам се че сега се печеш в него.“

Марк въздъхна, наведе се напред и отново включи комуникационния пулт.

Няколко часа по-късно Илян влезе в стаичката на Марк, затвори звуконепроницаемата врата, подпря се привидно небрежно на стената и попита:

— Върви ли?

Марк прекара ръце по косата си.

— Въпреки дружеския опит да ме удавите в информация, мисля, че наистина постигам някакъв успех.

— Оо? Какъв? — Илян не отрече обвинението, отбеляза Марк.

— Аз съм абсолютно убеден, че Майлс не е напускал Джексън Хол.

— Тогава как си обяснявате, че намерихме криокамерата на Хиген Хаб?

— Не мога да си го обясня. Може би е за отклоняване на вниманието.

— Хм — каза Илян неангажиращо.

— И номерът успя — добави Марк грубо.

Илян разтегли устни.

„Дипломация — напомни си Марк. — Дипломация, или никога няма да получиш онова, което искаш.“

— Приемам, че възможностите ви са ограничени, сър. В такъв случай те трябва да се насочат там, къде то е нужно. Всички агенти, с които разполагате по тази задача, изпратете на Джексън Хол.

Язвителното изражение на Илян беше достатъчно красноречиво. Човекът ръководеше ИмпСи вече почти трийсет години. Трябваше нещо много повече от дипломация, та да приеме точно Марк да го учи как да си върши работата.

— Какво научихте за капитан Ворвента? — опита се Марк да тръгне по друга линия.

— Връзката беше къса и не много зловеща. По-младият му брат беше адютант на моя инспектор за галактични операции. Разбирате, че тези хора не са нелоялни.

— Значи… какво направихте?

— Относно капитан Едуин — нищо. Много е късно. Информацията за Майлс сега е в мрежата на Вор под формата на слухове и клюки. И не може да се контролира. Младият Ворвента е преместен и понижен, оставяйки една черна дупка в моя персонал. Той беше добър работник. — Илян не беше изпълнен с благодарност към Марк.

— Оо. — Марк замълча. — Ворвента мислеше, че съм направил нещо на графа. Това също ли върви по мрежата от клюки?

— Да.

Марк трепна.

— Е… добре, че поне вие знаете истината — въздъхна той. После погледна каменното лице на Илян и почувства отвратително безпокойство. — Не съм ли прав, сър?

— Може да сте прав. А може и да не сте.

— Как може да не съм прав? Та вие имате лекарските експертизи!

— Мм. Разривът на сърдечния мускул, разбира се, изглежда естествен. Но той може да е бил изкуствено предизвикан с ръчен хирургически трактор. Получените увреждания в областта на сърдечния мускул ще скрият следите от него.

Марк потрепери от безсилна ярост.

— Хитро измислено — задави се той. — Изключително прецизно. Как съм успял да накарам графа да остане спокоен и да не забележи нищо, докато съм вършил това?

— Това е един от проблемите в сценария — съгласи се Илян.

— И какво съм направил с ръчния трактор? И с медицинския скенер, който също ще ми е бил потребен. Поне три килограма апаратура.