Читать «Огледален танц» онлайн - страница 186

— Благодаря ти, сержант, аз ще го взема със себе си горе.

— Колко потискащо е да се работи тук — каза Марк, когато влезе в тръбния подемник до шефа на ИмпСи.

— Да — въздъхна Илян. — Веднъж бях в сградата на Федералното разузнаване на Ескобар. Четирийсет и пет етажа, всичките стъклени… Никога не съм бил толкова близко до идеята за емиграция. Доно Ворутиър е трябвало да бъде удушен още при раждане. Но… сега тази сграда тук е моя. — Илян махна с ръка към съмнителната си собственост.

Илян го заведе дълбоко в… да, тази сграда определено имаше недра, реши Марк. Недрата на ИмпСи. Стъпките им кънтяха по голия коридор, от двете страни на който имаше малки, подобни на ниши стаички. Марк видя през полуотворените врати строго секретни комуникационни пултове и хора, облечени в зелени униформи. В дъното на коридора имаше голям автомат за кафе. Помисли си, че Илян нарочно го заведе в стая номер тринайсет.

— На този пулт са заредени всички получени рапорти, отнасящи се до издирването на лейтенант Воркосиган — каза хладно Илян. — Щом смятате, че можете да се оправите по-добре от моите опитни аналитици, заповядайте.

— Благодаря, сър. — Марк се хлъзна в ергономичния стол и включи видеомонитора. — Много великодушно от ваша страна.

— Не трябваше да се оплаквате, милорд — каза Илян с поучителен тон. „Грегор сигурно го е скастрил рано сутринта“ — помисли си Марк, когато Илян излезе с подчертано саркастично кимване. Враждебност? Не. Не е справедливо да смята това за враждебност. Илян не беше толкова враждебен, колкото имаше право да бъде. „Просто подчинение на императора“ — реши Марк и потрепери. Ако наистина искаше, Илян би могъл да стои наравно с Грегор по такъв важен въпрос на сигурността като този. „Той е отчаян.“

Марк пое дълбоко дъх и се потопи във файловете — в четене, слушане, гледане. Илян беше поработил добре във всичко. Имаше буквално стотици рапорти, изготвяни от петдесет или шестдесет различни агенти, внедрени в близките кръстовища на космическите канали. Някои бяха къси и отрицателни. Други бяха дълги и отрицателни. Но някои агенти, изглежда, бяха посетили, поне по веднъж, всички възможни криолаборатории на Джексън Хол, нейните орбитални станции и станциите за скок и няколко съседни локални космически системи. Имаше дори няколко неотдавна получени рапорта от Ескобар.

Марк с доста голямо закъснение разбра, че липсват резюмета или завършени анализи. Беше получил само необработени данни. Реши, че предпочита точно това.

Чете, докато очите му се насълзиха и го заболяха, а стомахът му закъркори от кафета. „Време е да прекъсна за вечеря“ — помисли си той, когато чу да се чука на вратата.

— Лорд Марк, шофьорът ви чака — съобщи учтиво стражът.

По дяволите… наистина беше време за вечеря. Стражът го съпроводи през сградата и го заведе при Пим. Навън беше тъмно. „Главата ме боли.“

Марк се върна на следващата сутрин и упорито продължи. И на по-следващата. И на още по-следващата. Пристигаха още рапорти. Всъщност пристигаха по-бързо, отколкото той можеше да ги чете. По средата на петия ден Марк се облегна в ергономичния стол и се замисли. „Това е лудост.“ Илян го заливаше с рапорти. От парализа на неосведомеността той бе преминал с изненадваща скорост в парализа на информационно задушаване. „Ще трябва да систематизирам този боклук, иначе никога няма да изляза от това противно здание.“