Читать «Огледален танц» онлайн - страница 185

— Благодаря, сър — каза Марк искрено.

— Това ще рече след два часа и половина — подхвърли Илян с, помисли си Марк, недвусмислен привкус на садизъм. Илян също не беше спал.

— Ще бъда там.

Илян благодари с трепване на клепачите и изчезна.

Отмъщение за събуждането или просто благосклонност? Марк се замисли за благосклонността на Грегор. „Той е знаел. Преди мен е знаел.“ Лорд Марк Воркосиган беше реална личност.

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ведрата светлина на зората превърна остатъците от нощната мъгла в злато и тъмносива омара, която придаде на центъра на Ворбар Султана почти фееричен вид. Квадратната сграда без прозорци на щаба на Имперска сигурност се извисяваше срещу светлината. Беше грамаден утилитарен бетонен блок с огромни порти и врати, вероятно проектирани да потиснат достатъчно всеки глупав молител, който се реши да го доближи. В неговия случай това беше излишен ефект, реши Марк.

— Каква ужасна архитектура — каза той на Пим, който шофираше наземната кола на графа.

— Най-грозната постройка в града — съгласи се весело телохранителят. — Датира от времето на имперския архитект лорд Доно Ворутиър при Лудия Юри. Чичо на по-сетнешния вицеадмирал. Успял да изгради пет големи постройки преди да убият Юри, когато го спрели. Общинският стадион се нарежда веднага след тази, но не можем да си позволим да я разрушим.

— Прилича на място от рода на тези, където в мазетата има тъмници. Боядисана в зеления цвят на институцията. Лудница, управлявана от лекари без никаква етика.

— Така си е — каза Пим, съобщи на стражите при портата къде отиват, вкара колата и мина пред огромна стълба.

— Пим… тази стълба не е ли прекалено голяма?

— Да — усмихна се телохранителят. — Ще получите схващане на мускулите, ако се опитате да я изкачите на един дъх. — Пим намали скоростта и спря, та Марк да слезе. — Но ако отидете в левия й край, на равнището на терена ще намерите малка врата и фоайе с тръбен подемник. Всъщност всички влизат оттам.

— Благодаря. — Пим вдигна предния капак и Марк излезе. — Какво се е случило на лорд Доно след царуването на Лудия Юри? Предполагам, че е убит от Лигата за архитектурна защита.

— Не, оттеглил се в провинцията, живял за сметка на дъщеря си и зет си и умрял напълно луд. Сега в тяхното имение има странен комплекс от кули, който се разглежда срещу входна такса. — Пим махна с ръка, капакът се затвори и колата се отдалечи.

Марк отиде наляво, както му беше казал Пим. Беше пристигнал бодър и рано… е, поне навреме. Беше взел един хладен душ, облякъл удобни цивилни дрехи и се беше натъпкал с достатъчно количество болкоуспокояващи хапчета, витамини, лекарства срещу махмурлук и стимуланти и се чувстваше неестествено нормално. Повече неестествено, отколкото нормално. Но беше решен да не позволи на Илян да го лиши от шанса му.

Той се представи на охраната от ИмпСи във фоайето.

— Аз съм лорд Воркосиган²⁷. Чакат ме.

— От отдавна — изръмжа един глас от тръбния подемник и оттам излезе самият Илян. Охраната застана мирно. Илян даде команда свободно с едно не съвсем уставно махане на ръка. Той също беше взел душ и се беше облякъл в обичайната си неофициална зелена униформа. Марк подозираше, че и Илян е закусвал хапчета.