Читать «Огледален танц» онлайн - страница 184

С конвулсивно движение Марк напъха картата в четящия отвор на комуникационния пулт.

Този път нямаше никакви апарати. Един мъж в обикновено цивилно облекло отговори веднага, без да се представя:

— Ало?

— Аз съм лорд Марк Воркосиган. Името ми трябва да е във вашия списък. Искам да говоря с Грегор.

— Веднага ли, милорд? — попита почтително мъжът. Ръката му заигра върху една клавиатура отстрани.

— Да. Веднага. Моля.

— Имате връзка. — Той изчезна.

Видеоекранът остана тъмен, но по звуковия канал се чу мелодичен звън. Звъня доста дълго време. Марк започна да се тревожи. Ами ако… но точно тогава звънът спря. Чу се загадъчен тракащ звук, след който прозвуча — доста неясен — гласът на Грегор:

— Да?

— Аз съм. Марк Воркосиган. Лорд Марк.

— Аха…

— Казахте да ви се обадя.

— Да, но сега е… — кратка пауза — пет сутринта, Марк.

— Оо. Спяхте ли? — попита той припряно, наведе се напред и си чукна главата в твърдото пластмасово покритие на масата. „Точният момент. Моят точен момент.“

— Господи, гласът ти е също като на Майлс — промърмори императорът. Видеомониторът оживя. Грегор беше в някаква притъмнена спалня, облечен в свободна пижама от черна коприна. Взря се в Марк, сякаш искаше да се увери, че не говори с дух. Но тялото беше много пълно, за да е на друг, а не на Марк. Императорът въздъхна, примига и фокусира зрението си.

— Какво искаш?

Чудно лаконичен въпрос. За да му отговори изчерпателно, щяха да му трябват поне шест часа.

— Искам да се запозная с изследванията на ИмпСи по издирването на Майлс. Илян не ще да ми разреши. Вие можете да му наредите.

Грегор остана една минута неподвижен, после избухна в кратък смях, приличен повече на лай, и прекара ръка по косата си.

— Попита ли го?

— Да. Преди малко. Отхвърли молбата ми.

— Мм, ясно… негово задължение е да ме пази. Така че моята преценка може да се окаже невалидна.

— Разчитам на вашата преценка… Ваше величество. Наредете да ме допуснат.

Грегор го изучаваше замислено, после разтърка очи и каза бавно и провлечено:

— Добре… Разрешавам ти… да видиш какво става. — Очите му вече не бяха замъглени.

— Можете ли веднага да се обадите на Илян, Ваше величество?

— За какво е това бързане? Да не те гони някой?

Кой говореше така? Звучеше сякаш казано от графинята.

— Той още не си е легнал. Моля ви… Ваше Величество. И щом се свържете, нека ми се обади на този пулт за потвърждение. Ще чакам.

— Много добре — Грегор сви устни в странна усмивка, — лорд Марк.

— Благодаря ви, Ваше величество. Лека нощ.

— Добро утро — каза Грегор и прекъсна връзката.

Марк чакаше. Секундите течаха невероятно бавно. Махмурлукът му започваше да отминава, но той още се чувстваше малко пиян. Най-лошото състояние. Започна да задрямва, когато най-после комуникационният пулт иззвъня. Той се стресна, едва не падна от стола и натисна припряно копчетата.

— Да, Ваше величество!

На видеомонитора се появи навъсеното лице на Илян.

— Лорд Марк. — И едва-едва му кимна. — Ако дойдете в щаба на ИмпСи в началото на нормалния работен ден тази сутрин, ще ви бъде разрешено да разгледате файловете, за които говорихме.