Читать «Огледален танц» онлайн - страница 181

Съвсем основателно малкото неща, които бяха оставени, напомняха за неговите успехи. Дипломата на Майлс от Имперската академия и документът за присвояване на офицерско звание — съвсем нормално да са тук, макар че Марк се чудеше защо между тях беше поставено, също в рамка, едно старо окъсано издание на метеорологичен наръчник. Една кутия с награди от атлетически състезания още от юношеска възраст, изглежда, скоро също щеше да се отправи към тавана. Половин стена беше посветена на колекция с хиляди компакт дискове с текстови и видеозаписи. Колко всъщност е чел Майлс? Той взе ръчното четящо устройство от закачалката на съседната стена и прегледа три случайно подбрани диска. На всеки имаше по няколко коментара на полетата. Мисли на Майлс. Марк се отказа от по-нататъшен преглед и продължи да разглежда.

Един предмет, който познаваше лично: кама с украсена с фигури дръжка, която Майлс беше наследил от стария генерал Пьотър. Осмели се да я вземе в ръка и да провери тежестта и острието й. Кога ли през последните две години Майлс беше престанал да я носи и бе започнал благоразумно да я оставя у дома? Марк внимателно я пъхна в ножницата и я върна на полицата. Окаченото на половината стена беше иронично, лично и очевидно: метална скоба за крак, кръстосана, като в музей, с ворска сабя. Отчасти като самоирония, отчасти като предизвикателство. И двете остарели. Евтина фоторепродукция на страница от древна книга в скъпа сребърна рамка. Текстът нямаше никаква връзка с изложеното и, изглежда, се отнасяше за някаква религия преди скока, за странстващи богомолци и за хълм, и за град в облаците. Марк не беше сигурен за какво се отнася всичко това. Никой никога не беше казвал за Майлс, че е религиозен. И въпреки това беше очевидно, че тези неща са били важни за него.

Марк разбра, че някои от тези неща не са награди. А уроци.

До масата имаше кутия с портативно холовидео. Марк седна и го включи. Очакваше да види физиономията на Ели Куин, но първият видеопортрет, който се появи, беше на висок, намръщен, изключително грозен мъж в ливрея на воркосигански телохранител. Сержант Ботари, бащата на Елена. Той прегледа съдържанието. Следваха Куин, после Ботари-Джесек. И родителите му, разбира се. Конят на Майлс, Иван, Грегор; след тях идваше парад от лица и тела. Той продължи да прелиства все по-бързо — всеки трети човек му беше непознат. След петдесетото лице престана.

Потърка уморено лицето си. „Майлс не е човек, а тълпа.“ Точно така. Седеше наведен, стиснал главата си, опрял лакти в коленете си, изпълнен с копнеж. „Не. Аз не съм Майлс.“

Комуникационният пулт на Майлс беше от секретен тип и по нищо не отстъпваше на този на графа в библиотеката. Марк отиде при него и го погледна, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на панталона си. Пръстите му докоснаха смачканите цветенца на Карин Куделка.

Той ги извади и ги нареди на дланта си. В спазъм на разочарование ги смачка с другата си ръка и ги хвърли на пода. След по-малко от минута вече беше на четири крака на пода и трескаво събираше разпръснатите по килима цветчета. „Сигурно съм полудял.“ Коленичи на пода и заплака.