Читать «Огледален танц» онлайн - страница 176

— Лорд Марк — каза тя, след като отпи от виното си, — вие сте почти галактичен космополит. Ако бяхте женен и искахте да имате деца, бихте ли се съгласили жена ви да използува утробен репликатор?

— Защо една двойка, една жена да не реши да използува репликатор? — каза той и главата му се завъртя от тази неочаквана нова насока на разговора.

— От любов към мъжа си.

— Боже Господи, колко варварско! Разбира се, че не. Аз мисля, че това ще докаже точно обратното — че той не я обича. — Той замълча. — Въпросът ви е строго теоретичен, нали?

— Нещо такова.

— Искам да кажа, че не познавате никой, който сериозно да е обсъждал този въпрос… сестрите ви или някой роднина? — попита той. Разтревожен. „Не ти, разбира се?“ Колко варварско. Трябваше да си пъхне главата в кофа с ледена вода. И да я държи под водата, докато престане да шава.

— Оо, никоя от сестрите ми още не е омъжена. Макар че не е поради липса на кандидати. Но мама и тате ги отклоняват. Това е стратегия — довери му тя.

— Така ли?

— Лейди Корделия ги насърчила, след като се родила втората ми сестра. Това е било малко след като тя емигрирала тук, когато галактическата медицина се разпространила и вече ги имало онези хапчета, с които можело да се определи какъв да е полът на детето. За известно време всички искали момчета. По-късно отношението между момичета и момчета отново се изравнило. Но сестрите ми и аз сме точно по средата на тази суша за момичета. И сега онзи мъж, който не е съгласен в брачния договор да разреши съпругата му да използува утробен репликатор, много трудно може да се ожени. Сватовниците изобщо не си правят труд да се занимават с такъв. — Тя се изкикоти. — Лейди Корделия казала на мама, че ако тя изиграе добре играта, всеки от нейните внуци може да бъде роден с титлата Вор пред името си.

— Разбирам — каза Марк и премигна. — Това е амбиция на родителите ви.

— Не точно — вдигна рамене Карин. — Но ако всичко останало е еднакво, тази представка дава на човек предимство.

— Това е… добре да се знае. — Той погледна чашата си, но не пи.

Иван излезе от балната зала, видя ги и дружески им махна с ръка, но не спря. Вместо чаша в ръката му се полюшваше цяла бутилка. Той хвърли през рамо подозрителен поглед преди да изчезне по алеята. Минута по-късно Марк погледна над балюстрадата и видя главата му по една от спускащите се надолу пътеки.

Марк отпи от чашата си.

— Карин… възможен ли съм?

— Възможен за какво? — Тя наведе глава и се засмя.

— За… за жени. Искам да кажа, погледни ме. Честно. Наистина ли приличам на крастава жаба? Целият изкривен и ако в най-скоро време не взема мерки, ще стана толкова широк… колкото съм висок. — „И отгоре на всичко съм клон.“ — Да не говорим за проблема с дишането. Като вземем предвид всичко това, най-логично ще е, ако се хвърля с главата надолу от балюстрадата. В последна сметка това ще спести много мъка.