Читать «Огледален танц» онлайн - страница 172

Освободен по този начин от ескорта и покровителката си, Марк избяга в една странична стая, където музиката се чуваше само като фон. Покрай една от стените бяха наредени маси с още много храна и напитки. За момент той изпита неудържим копнеж към упойващите напитки. Да изпадне в мъглата на забравата… „Дълбока, пълна. Да се напия пред всички и публично да повърна!“ Точно онова, от което се нуждаеше графинята. Наполовина вече беше готов.

Вместо това той отиде до един прозорец. Беше начумерен и сърдит на всички участници в тържеството. Облегна се на стената в сянката, скръсти ръце и се приготви мрачно да издържи. Може би трябваше да убеди графинята да го отведе у дома рано, след единствения й танц. Но тя, изглежда, обработваше тълпата. Беше спокойна, общителна, весела. Тази вечер той не беше чул от устата й нито една дума, която да не служи на целите й. Толкова много самоконтрол в една така напрегната жена беше почти смущаващ.

Мрачното му настроение са развали още повече, когато се замисли върху значението на празната криокамера. „ИмпСи не може да е навсякъде“ — беше казала веднъж графинята. По дяволите… Нали се предполагаше, че ИмпСи вижда всичко. Това трябваше да означава зловещото сребърно око на Хор на яката на Илян. Или репутацията на ИмпСи беше само пропаганда?

Едно нещо беше сигурно. Дали Майлс беше изгнил и разложен, или все още беше замръзнал някъде, все трябваше да има свидетел или свидетели. Нишка, верига, кука, връзка, следа от кърви — нещо! „Ако няма, ще ме убие!“ Трябваше да има нещо.

— Лорд Марк? — каза един тих глас.

Той вдигна невиждащи очи и видя красиво дълбоко деколте, оградено от малиненорозов газ, гарниран с бяла дантела. Деликатната линия на ключиците, добре оформените гърди и кожата с цвят на слонова кост представляваха почти абстрактна скулптура, наклонен топологически пейзаж. Марк си представи, че е смален до размерите на буболечка и върви бос по тези меки хълмове и долини…

— Лорд Марк? — повтори тя малко по-неуверено.

Той вдигна глава, надявайки се, че сенките ще прикрият издайническата червенина на бузите му. Нали е учтиво да гледаш събеседника си в очите. „Не мога да направя нищо, това е от ръста ми. Съжалявам.“ Лицето й беше също толкова великолепно, както очите: очи с цвят електрик, извити устни. Къси пепеляворуси къдрици обкръжаваха главата й. Както, изглежда, беше обичаят за младите жени, в косата й бяха вплетени малки розови цветя, пожертвали краткия си растителен живот срещу краткотрайната вечерна слава. Косата й обаче беше много къса, за да може да ги закрепи добре, и няколко едва се държаха.

— Да? — Прозвуча много остро. Сърдито. Той се опита отново, по-окуражаващо. — Да, лейди…

— Оо — усмихна се тя, — аз не съм лейди. Аз съм Карин Куделка.

Той сбърчи вежди.

— Да не сте роднина на комодор Климент Куделка? — Това име се нареждаше между първите в списъка на старшите щабни офицери на Арал Воркосиган. Списъкът, направен от Гален за по-нататъшни покушения, ако се открие такава възможност.