Читать «Огледален танц» онлайн - страница 171

— Така е — Грегор тъжно се усмихна. — Благодаря ти за това. Иначе как си?

Грегор беше първият човек, който се беше заинтересувал от него, а не от графа. Марк премигна. Но Грегор, ако се интересуваше, би могъл ежечасно да чете медицинските бюлетини за състоянието на своя министър-председател.

— Добре, предполагам. — Той вдигна рамене. — Най-малкото в сравнение с всички останали.

— Мм — каза Грегор. — Ти не използува комуникационната карта. — Видя смаяния поглед на Марк и добави по-меко: — Не ти я дадох за сувенир.

— Аз… аз не съм ви направил никакви услуги, за да си го позволя, сир.

— Твоето семейство има почти неограничена кредитна сметка в империята. Можеш да теглиш от нея, знаеш го.

— Не съм молил за нищо.

— Зная. Почтено, но глупаво. Може би вече щеше да заемаш полагаемото ти се място тук.

— Не искам никакви услуги.

— Много нови предприятия започват с взет на заем капитал. По-късно този капитал се връща, с лихвите.

— Веднъж вече опитах — каза Марк мрачно. — Взех на заем наемниците Дендарии и банкрутирах.

— Хм. — Усмивката на Грегор се изкриви. Той вдигна очи и погледна зад Марк към тълпата, която несъмнено се събираше във фоайето. — Пак ще говорим. Наслаждавай се на вечерта. — Той кимна и това беше официално императорско отпращане.

Марк удари токове, поздрави по устава и се оттегли назад, където го чакаше графинята.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

След продължителната и отегчителна церемония по облагането Резиденцията даде банкет на хиляда души, разпределени в няколко зали в зависимост от ранга. Марк се оказа близо до масата на самия Грегор. Хубавото вино и изисканата храна му служеха като извинение да не приказва много със съседите си. Той дъвчеше и пиеше колкото се може по-бавно и въпреки това успя да преяде и да се замае от алкохол, докато забеляза, че графинята при всички тостове едва потапя устни в чашата си. Марк възприе нейната стратегия. Щеше му се да я беше забелязал по-рано, но поне можеше да ходи, а не да пълзи под масата, и стаята само малко му се въртеше.

„Можеше да е и по-лошо. Можех да направя всичко това и да се представям за Майлс Воркосиган.“

Графинята го заведе в салона за танци с полиран под с маркетри²⁶, вече разчистен за танците, макар че още никой не танцуваше. Оркестърът от мъже в униформи на Имперската служба беше разположен в един ъгъл. В момента само половин дузина музиканти свиреха някаква предварителна камерна музика. От едната страна на залата отвориха широки врати към прохладния нощен въздух на булеварда. Марк си го отбеляза като възможност за измъкване при нужда. Щеше да е върховно облекчение точно сега да е самичък в тъмнината. Дори започна да му липсва каютата на борда на „Перегрин“.

— Ще танцувате ли? — попита той графинята.

— Тази вечер само веднъж.

Обяснението беше прекъснато набързо, защото се появи император Грегор и с обичайната си сериозна усмивка отведе графиня Воркосиган за официално откриване на танците. Когато започна вторият танц, към тях започнаха да се присъединяват други двойки. Танците Вор, изглежда, бяха предимно официални и бавни, двойките бяха подредени в сложни групи, а не по двама, и имаше прекалено много стъпки, които трудно се запомняха. За Марк това беше алегория за начина, по който се вършеха нещата тук.