Читать «Огледален танц» онлайн - страница 143

До вечерта пълният рапорт за инцидента очевидно бе получен от графа и графинята. Марк почувства леко напрежение още щом се настани на мястото си на масата срещу Елена Ботари-Джесек, която най-после се беше върнала след продължителен и вероятно изтощителен отчет пред щаба на ИмпСи.

Графът изчака, докато сервират първото блюдо и прислужникът напусне столовата, след което отбеляза:

— Радвам се, че твоят практически опит днес е нямал фатален край, Марк.

Марк успя да преглътне, без да се задави, и каза унило:

— За мен или за него?

— И за двамата. Искаш ли да чуеш какво е състоянието на твоята, хм, жертва?

„Не!“

— Да. Моля.

— Лекарите в градската болница се надяват да го изпишат след два дена. Една седмица ще бъде на течна диета. Ще си възстанови гласа.

— Чудесно. — „Не исках да…“ Какъв беше смисълът от извинения, оправдания, протести? Никакъв, положително.

— Исках да платя разходите по лечението, тайно, но открих, че Иван ме е изпреварил. Сетне, като размислих, реших да го оставя той да го направи.

— Оо. — Трябваше ли да предложи да възстанови разходите на Иван? Имаше ли някакви пари или някакво право да има пари? Законно? Морално?

— Утре водач ще ти бъде Елена — каза графинята. — И Пим ще ви съпровожда.

Елена не изглеждаше никак очарована.

— Говорих с Грегор — продължи граф Воркосиган. — Ти очевидно по някакъв начин си му направил голямо впечатление, така че той официално е дал одобрението си да те представя като мой наследник, кадет на рода Воркосиган, член на Съвета на графовете. По мое усмотрение ако и когато се потвърди смъртта на Майлс. Очевидно тази стъпка е все още преждевременна. Аз сам не съм сигурен дали ще е по-добре да прокарам твоето утвърждаване пред Съвета преди да се запознаят с теб, или след известно време, когато ще са свикнали с тази идея. Дали да използувам тактиката на внезапен удар и оттегляне, или на продължителна и отегчителна обсада. За първи път смятам, че продължителната обсада ще е по-добра. Ако спечелим, победата ти ще бъде много по-сигурна.

— Могат ли да ме отхвърлят? — попита Марк. „Това ли е светлината в тунела, която виждам?“

— Те трябва да приемат и да одобрят кандидатурата ти да наследиш графството с гласуване с просто мнозинство. Моята частна собственост е отделен въпрос. Нормално наследник става най-големият син или, когато няма син, онзи компетентен роднина, който може да представя графа. В този случай той дори не трябва да е роднина, макар че почти винаги е. Съществува знаменитият случай на един от графовете Вортала, в Епохата на изолацията, който се скарал със сина си. Младият лорд Вортала се съюзил със своя тъст в търговската война за Зидиарч. Вортала лишил от наследство сина си и по някакъв начин успял да накара графовете да одобрят за наследник коня му, Миднайт. Твърдял, че конят му бил също много умен и никога не го бил предал.

— Е… надежден прецедент за мен — възкликна Марк. — И как се справил граф Миднайт? В сравнение с един среден граф?