Читать «Огледален танц» онлайн - страница 142

— На първо място, Майлс нямаше да е толкова глупав, за да мине самичък тук!

Марк се намръщи. От Гален беше останал с впечатление, че рангът на Майлс му осигурява имунитет срещу мутагенните предразсъдъци на Бараяр. Трябвало ли е Майлс непрекъснато да мисли за своята безопасност и да решава къде може да ходи и какво може да прави?

— А ако беше минал — продължи Иван, — сигурно щеше да си поговори с тях. И да се измъкне, без да прибягва до бой. Защо, по дяволите, се сби с три момчета? Ако просто искаш да си го изкараш на някого, ела да се биеш с мен. Ще ми бъде приятно.

Марк смутено вдигна рамене. Това ли търсеше тайно? Наказание? Затова ли нещата вървяха толкова на зле?

— Нали сте великите Вор. Защо трябва да търсите начин да се измъкнете? Не можете ли просто да смачкате тази измет?

Иван простена.

— Не. И се радвам, че няма да ти бъда постоянен телохранител.

— Аз също се радвам, ако току-що случилото се е показателно за твоето старание — изръмжа в отговор Марк. Той провери левия си кучешки зъб. Челюстта и устните му се бяха подули, но зъбът не се клатеше.

Иван само изръмжа. Марк се облегна назад, питайки се какво ли прави момчето с разкъсаното гърло. Общинската стража го беше отвела за лечение. Не трябваше да го наранява. Един сантиметър по към центъра и щеше да го убие. Можеше да убие и тримата. Хулиганите, в края на краищата, бяха само малки канибалчета. Ето защо, обясни си Марк, Майлс щеше да поговори и да потърси начин да се измъкне. Не от страх, не от благородна принуда, а защото тези хора не бяха от неговата… категория. Почти му призля. „Бараярци. Боже помогни ми!“

Иван се отби в апартамента си, който беше в една кула в един от най-добрите райони на града, недалеч от модерните правителствени сгради, където се помещаваха щабовете на Службите на имперското командване, и предложи на Марк да се измие и да свали изцапаните си с кръв дрехи преди да се върне в дома Воркосиган. Подхвърляйки му чиста риза от сушилнята, Иван отбеляза:

— Утре целият ще бъдеш в синини. От това Майлс щеше да лежи в болница поне три седмици. Щеше да се наложи да го изнасям оттам на носилка.

Марк погледна червените петна, които бяха започнали да стават морави. Беше започнал да се вдървява. Половин дузина претоварени мускули протестираха срещу злоупотребата с тях. Всичко това можеше да скрие, но на лицето му имаше белези, които трябваше да бъдат обяснени. Ако кажеше на графа и графинята, че е претърпял автомобилна злополука с Иван, щеше да мине, но той знаеше, че тази лъжа съвсем скоро ще бъде разкрита.

В случая обяснението отново пое Иван, който го върна при графинята, с едно вярно, но абсолютно минимално описание за приключението на Марк: „Оо, той се изгуби и после станал един малък сблъсък с местните жители, но аз го намерих точно преди да стане нещо лошо…“ — Марк го остави да обяснява, без да възразява.