Читать «Огледален танц» онлайн - страница 137

Грегор мрачно се усмихна.

— Признавам, че често съм използувал същия аргумент. Макар че в моя случай въпросът е за потомството. Лошите сънища със съдбата на моите телесни части са нищо в сравнение с онези, които имам относно бъдещето на евентуалните си деца. Аз няма да се оженя за някое благородно момиче Вор, чието родословно дърво се пресича с моето шестнайсет пъти през последните шест поколения. — Той изведнъж млъкна с извинителна гримаса. И все пак така се контролираше, та Марк допусна, че дори и този бегъл поглед върху мислите, които го вълнуват, служи на някаква цел или пък може да служи.

Заболя го главата. Без Майлс. Ако Майлс беше тук, всички тези бараярски дилеми щяха да си бъдат негови. И Марк щеше да е свободен да се изправи… пред собствените си дилеми. Неговите собствени демони, не онези, наложени му от други.

— Аз нямам такъв… дар. Талант. Интерес. Съдба. Това са неща, които не познавам. — Той потърка шията си.

— Цел? — каза Грегор.

— Да, това е думата. Графството не е моя цел.

Грегор замълча, но миг по-късно попита:

— Каква е твоята цел, Марк? Ако не е правителството или властта, или здравето — ти не спомена дори здравето.

— Достатъчно богатство, за да разруша Къща Барапутра, но засега това е недостъпно за мен. И освен това просто… не е същото. Не е решение на въпроса. Аз… аз… някои хора са канибали. Къща Барапутра, нейните клиенти… аз искам да спра канибалите. Струва си човек да се заеме с това. — Усети, че гласът му е станал прекалено висок и спря.

— С други думи… твоята цел е справедливостта. Или, ако мога да се изразя така, сигурността. Доста любопитен паралел с твоя, хм, прогенитор.

— Не, не! — „Е… може би, в известен смисъл.“ — Предполагам, че на Бараяр също има канибали, но те не са обект на моя личен интерес. Нямам предвид прилагане на закона, защото на Джексън Хол трансплантацията не е незаконна. Така че законът в този случай не е разрешение. Освен… освен ако не го прилага адски необикновен полицай. — Като агентите за тайни операции на ИмпСи? Марк се опита да си представи някой агент с пълномощия за грабеж и репресии. По дяволите обезпокоителното предположение на Грегор! Не полицай. Странстващ рицар. Графинята го каза съвсем точно. Но вече нямаше място за странстващи рицари. Полицията щеше да ги арестува.

Грегор доволно се облегна.

— Много интересно. — Изглеждаше унесен като човек, който се мъчи да се справи с кодирана ключалка. Стана от стола, отиде при прозорците и погледна надолу, после отбеляза: — Струва ми се, че постигането на твоята… цел зависи твърде много от връщането на Майлс.

Марк въздъхна разочаровано.

— Те никога няма да ми разрешат… какво мога да сторя аз, което не е по силите на ИмпСи? Може би ще го намерят случайно. Сега това може да стане през всеки божи ден.

— С други думи — каза бавно Грегор, — най-важното в живота ти в този момент е нещо, на което не можеш да повлияеш. Имаш най-искрените ми съчувствия.

Марк неволно изпадна в откровеност.