Читать «Огледален танц» онлайн - страница 131

Кафявите очи на Иван блеснаха, той понечи да каже нещо, но стринка му го спря.

— Иване! — В тона й прозвуча студен укор — едва ли защото той се готвеше да отговори с пълна уста. Но Иван преглътна преди да отговори не на Марк, а на графинята.

— Моите извинения, стринке. Но заради него все още имам проблем с килерите и други малки непроветрени помещения.

— Съжалявам — промърмори Марк и се прегърби. Обаче в него нещо се съпротивляваше на опитите на Иван да го сплаши и той добави: — Помолих Гален да те отвлече, само за да докараме Майлс.

— Значи това е била твоя идея.

— И тя успя. Той веднага дойде и си пъхна врата в примката. Заради теб.

Иван стисна зъби.

— Е, това му е стар навик, още не е успял да го преодолее — отвърна той с тон, който беше нещо средно между мъркане и ръмжене.

Сега беше ред на Марк да замълчи. И все пак, в известен смисъл, това беше дори утешително. Иван поне се отнасяше към него така, както заслужаваше. Едно малко наказание за добре дошъл. Почувства, че се възстановява под пороя от подигравки, подобно на изсъхнало растение под живителен дъжд. Предизвикателството на Иван му разведри деня.

— Защо си тук?

— Идеята не беше моя, повярвай ми — отговори Иван. — Трябва да те изведа. На разходка.

Марк погледна към графинята, но тя беше насочила поглед към съпруга си.

— Вече? — възкликна тя.

— Това е по молба — каза граф Воркосиган.

— Ха-ха — засмя се тя. Марк нищо не разбра. Молбата не беше негова. — Добре. Може би пътьом Иван ще му покаже нещичко от града.

— Такава е идеята — каза графът. — Тъй като Иван е офицер, отпада необходимостта от телохранител.

Така биха могли да си поговорят открито. Страхотна идея. А кой щеше да го пази от Иван?

— Надявам се, че ще има външна охрана — каза графинята.

— О, да.

Външната охрана беше такава, която никой не трябваше да вижда, дори и шефовете. Марк се чудеше какво пречи на хората от външната охрана да си вземат почивен ден и да твърдят, че са били на пост. Невидими хора. Предполагаше, че такава измама би останала неразкрита дълго време.

Лейтенант-лорд Ворпатрил имаше собствена наземна кола, откри Марк след закуска: спортен модел с много червен емайл. Марк с нежелание седна до него.

— Е — каза той несигурно. — Все още ли желаеш да ме удушиш?

Иван изкара колата през портите на резиденцията и се вля в градския трафик на Ворбар Султана.

— На теория — да. На практика — не. Необходими са ми всички хора, които могат да застанат между мен и поста на чичо Арал. Бих искал Майлс да имаше цяла дузина деца. Досега можеше да ги има, ако беше започнал навреме… В известен смисъл ти си от Бога пратен. Ако не беше ти, вече да са ме вързали като очевиден наследник. — Той се поколеба — само в приказките: наземната кола префуча през пресечката и „издуха“ четири коли, които едва не се сблъскаха. — Всъщност колко мъртъв е Майлс? Когато ми съобщи по видеоканала, чичо Арал беше доста неясен. Не съм сигурен дали от съображения за сигурност, или… никога не съм го виждал толкова неуверен.