Читать «Огледален танц» онлайн - страница 129

— Е… странно, но е почти облекчение да знаеш, че положението е толкова лошо, че по-лошо не може да стане. Преди, когато Майлс се губеше, човек не знаеше къде е, какво прави и това увеличаваше хаоса. Този път поне знаем, че не можем да изпадне в по-голяма беда.

С кратко махане на ръка графът се отдалечи. Не влезе в стаята след Марк, не му се натрапи. „Има начини да бъде убит“ — мина като светкавица през ума на Марк. Но обучението му изглеждаше безкрайно остаряло. И във всеки случаи той сега не беше във форма. Дори само изкачването по стълбите беше достатъчно, за да се изтощи. Затвори вратата и падна на леглото разтреперан.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Очевидно за да дадат възможност на Марк да се възстанови от разликата във времето, през първите два дни графинята и графът не му възлагаха никакви задачи. Всъщност с изключение на строго официалните срещи Марк въобще не се срещаше с граф Воркосиган. Разхождаше се на воля из къщата и градините без никаква видима охрана, но графинята тайно го наблюдаваше. На вратите имаше униформена охрана. Все още нямаше кураж да провери и установи дали имат за задача да не го пускат да излиза, или да не пускат да влизат случайни лица.

Вярно, че беше изучавал къщата на фамилията Воркосиган, но сега му трябваше време, за да свикне с нея. Всичко изглеждаше малко по-различно от очакванията му. Къщата беше претрупана, но въпреки всичките тези антики, типични за фамилията Воркосиган, всеки оригинален прозорец беше заменен с модерен, с висококачествено армирано стъкло и автоматични жалузи, дори и тези високо на стените на кухните в сутерена. Беше като черупка, макар и огромна, осигуряваща защита. Дворец? Крепост? Затвор? Щеше ли да може да се пъхне в тази черупка?

„Цял живот съм бил затворник. Искам да бъда свободен.“

На третия ден пристигнаха новите му дрехи. Графинята дойде да му помогне да ги разопакова. Утринната светлина и хладният въздух на ранната пролет нахлуха в спалнята през прозореца, който той упорито държеше широко отворен към тайнствения, опасен, непознат свят.

Той извади от чантата дрехите и ги закачи на закачалките. Бяха в смущаващо военен стил: куртка с висока яка и панталон с лампази в кафяво и сребърно, много приличащи на ливреите на въоръжената охрана на графа, но по-блестящи и с еполети.

— Какво е това? — попита той подозрително.

— О — каза графинята. — Безвкусно, нали? Това е униформата ти като кадет-лорд на фамилия Воркосиган.

Негова, не на Майлс. Всичките нови дрехи бяха скроени с компютър и му стояха идеално. Сърцето му замря като си помисли колко много беше ял, за да избегне това.

Графинята изкриви устни, видяла изумлението, изписано на лицето му.

— Двете единствени места, където трябва да ги носиш, са, ако присъстваш, на сесиите на Съвета на графовете и, също ако присъстваш, на церемониите по случай рождения ден на императора. Което може би ще трябва да направиш. Те са след две седмици. — Тя замълча, опипвайки с пръст воркосиганския монограм, избродиран на яката на куртката, после допълни: — Малко след това е рожденият ден на Майлс.