Читать «Огледален танц» онлайн - страница 128

Марк си спомни изненадания поглед на Гален, когато невроразрушителният лъч го удари в лицето. Арал Воркосиган можеше да изглежда всякак в момента на смъртта си, но не и изненадан.

— Тогава ти си спасил Майлс, той лично ми разказа всичко — каза графът. — Още преди две години, на Земята, ти си избрал на коя страна да застанеш. Много ефикасно. С теб съм имал много страхове, Марк, но моята смърт никога не е била между тях. Ти не си по-лош от брат си Майлс. Според мен сте еднакви.

— Прогенитор. Не брат — каза твърдо Марк.

— Корнелия и аз сме твоите прогенитори — също толкова твърдо отвърна графът.

Марк се изчерви.

Графът вдигна рамене.

— Какъвто и да е Майлс, ние сме виновни за това. За теб може би ще е добре, ако се отнасяш към нас малко по-внимателно. Може би ние също няма да сме добри за теб.

Стомахът му се сви от ужасен копнеж, възпиран от също толкова ужасен страх. Прогенитори. Родители. Не мислеше, че на тази възраст има нужда от родители. Почувства се нищожен в сянката на такива големи хора, разбит като стъкло, унищожен. Изведнъж почувства странно желание Майлс да се върне. Да има някой с неговия ръст, на неговата възраст, с когото да може да поговори.

Графът отново погледна към спалнята.

— Пим ще ти подреди багажа.

— Нямам багаж. Само дрехите, които нося… сър. — Беше му невъзможно да предпази езика си от това почтително обръщение.

— Ще ти трябват още!

— Онова, което донесох от Земята, оставих в един гардероб на Ескобар. Досега сумата, която дължа, сигурно толкова е набъбнала, че вероятно са го конфискували.

Графът го огледа.

— Ще пратя да ти вземат мярка и да ти доставят един кат дрехи. Ако беше дошъл при по-нормални обстоятелства, щяхме да те разведем, да те представим на роднини и приятели. Една обиколка из града. Да проведем тест за влеченията ти, да уредим да продължиш образованието си. Във всеки случай ще направим нещо по въпроса.

Училище? Какво? Постъпването в бараярската военна академия се доближаваше много до представата на Марк за пъкъла. Биха ли могли да го накарат? Имаше начини да се съпротивлява. Вече беше успял да окаже съпротива на желанието им да му нахлузят гардероба на Майлс.

— Ако имаш нужда от нещо, позвъни на Пим — каза графът.

Хора-прислужници. Колко странно! Физическият страх, от който му се повдигаше, започваше да избледнява, да се измества от по-неопределено общо безпокойство.

— Мога ли да получа нещо за ядене?

— О, забравих. Ела след един час да обядваме заедно с Корделия. Пнм ще ти покаже жълтия салон.

— Мога и сам да го намеря. На долния етаж, по коридора на юг, третата врата отдясно.

Графът вдигна вежди.

— Правилно.

— Проучвах ви.

— В това няма нищо лошо. Ние също те проучвахме. Всеки със задачите си.

— И в какво ще се състои тестът?

— О, точно там е номерът. Това не е тест. Това е истинският живот.

„И истинската смърт.“

— Съжалявам — изтърва се Марк. За Майлс? За самия себе си? Едва ли знаеше за какво.

Графът, поне на пръв поглед, също се чудеше. После на устните му се появи кратка иронична усмивка.