Читать «Краят на мрака (Нон-стоп)» онлайн - страница 141

Той замълча и тогава всички чуха шума. Това беше същият звук, който бяха чули в инспекционния тунел. Милиони плъхове в неудържим поток се движеха по кораба.

— Те идват към нас — изпищя Фармър. — Приближават се, а ние сме в задънена улица! Те ще ни изядат, ще ни разкъсат на парчета!

Внезапно той със страшно усилие изви настрани облицовката на пулта с голи ръце. Под нея имаше осемдесет и четири оголени кабела. С помощта на инструмента Фармър бързо съедини кабелите по двойки, озарен от хиляди искри. Корабът едва забележимо трепна и страшният звук на приближаваща се армия от гризачи изведнъж изчезна. В този миг отсеците бяха изолирани един от друг. Металните прегради, които ги съединяваха, бяха плътно затворени, прекъсвайки всякаква връзка.

Дишайки тежко, Фармър се строполи на пулта. Успя, но буквално в последната секунда. При мисълта за това, колко близо беше до страшната смърт, започна да му се гади.

— Погледнете го! — иронично възкликна Грег, като посочи със здравата си ръка Фармър. — Не беше прав, като говореше за нас тези неща. Ние с нищо не сме по-лоши от него, даже напротив. Та той е съвсем зелен от страх.

Той се приближи към Фармър със свит юмрук. Марапер вървеше след него, като изваждаше ножа си.

— Някой трябва да заплати за това чудовищно зло — произнесе свещеникът през зъби. — И това ще бъдеш ти, Фармър. Като разплата за страданията на двадесет и три поколения ти ще се отправиш на Дългото Пътешествие. Това ще бъде достойна постъпка.

Фармър безсилно изпусна резачката от ръцете си, неспособен дори да се съпротивлява. Той мълчеше и стоеше, без да мърда, като че ли беше изцяло съгласен със свещеника. Марапер и Грег бързо се приближаваха към него, а Уейън и Къмплейн стояха отзад като вкаменени. В момента, в който Марапер вдигна ножа си за удар, огромният купол, под който те се намираха, се изпълни със силен скърцащ звук.

Капаците, затворени още по времето на капитан Грегъри Къмплейн, по необясними причини се разтвориха, откривайки огромните прозорци. Три четвърти от обкръжаващия ги купол сега бяха заети от панорамата на космическото пространство. Самата вселена ги гледаше през прозрачната броня.

От едната страна на кораба яростно светеше Слънцето, а от другата се забелязваше мекото сияние на Земята и Луната.

— Как стана това? — тихо попита Уейън, когато замлъкна последното ехо от шума на отварящите се капаци.

Те се спогледаха неуверено. За известно време нищо друго не се раздвижи. С глуповато изражение на лицето Марапер скри ножа си в джоба. Гледката беше твърде великолепна, за да се цапа с кръв. Дори и Грег се отмести от Фармър. Заливаха ги чистите потоци на слънчевата светлина. Накрая Фармър възвърна гласа си:

— Всичко ще бъде наред — спокойно произнесе той. — Не се страхувайте. Малкото Куче ще изпрати кораб. Огънят ще бъде потушен, плъховете ще бъдат унищожени и всичко ще се върне по местата си. Отново ще отворим вратите между отсеците и вие ще можете да живеете така, както и преди.